— Глупости. През годините си създадох много приятели, Че. Хора с високо положение. Те знаят, че съм вярна на Ман. Няма да позволят да ми се случи нищо лошо. — Тя направи пауза и присви очи. — Защо? Да не би да планираш нещо, което да разгневи началниците ти?
Че усети в каква опасност се намира и сдържа езика зад зъбите си.
Той загреба шепа вода и намокри лицето си. Това го освежи, макар вкусът на водата върху устните му да беше странно кисел.
— Просто съм напрегнат — най-сетне отвърна той. — Може би трябва да си намеря по-спокойна работа.
Изправи се. По брадичката му се стичаха капки вода.
— Трябва да тръгвам.
Всички следи от подозрителност изчезнаха от лицето на майка му.
— Толкова скоро? Та ти тъкмо дойде!
Че кимна. За миг му се прииска да протегне ръка и да докосне лицето й — да я докосне, да се почувства свързан с нея, да се почувства по-близо до тази жена, която му беше чужда дори сега. Но той знаеше, че това ще й се стори странно и само ще го издаде още повече.
— Ще се видим скоро, майко. Грижи се за себе си.
Днес дъхът на невидимия вонеше на подправки. Не беше високият превзет носов глас, който беше говорил с Че преди да поеме към Чийм, нито пък обикновеният груб баритон на човека, на когото беше докладвал при завръщането си. Гласът беше женски — него чуваше най-рядко.
Не харесваше този глас. Не харесваше нито един от тях, но този му беше особено неприятен. Че винаги се чувстваше неспокоен, когато го чуеше през дървения панел на стената в потъналата в сенки ниша. Беше приглушен и звучеше мрачно и древно, сякаш говореше самата смърт.
— Имам нова задача за теб — каза му гласът.
— И аз така предположих.
Разнесе се хриптящо дишане, сухо като изгнило дърво.
— Самозабравяш се, дипломате. Обуздай тази своя арогантност или ще се погрижа тя да бъде избита насила от теб.
Тя бърка неприязънта ми с арогантност — помисли си Че. — Колко типично за тези хора.
Той се овладя, поне дотолкова, че да промърмори някакво извинение.
— Много добре — каза жената. — Ето задачата ти. Светият матриарх скоро ще напусне Ку’ос. Тя се нуждае от дипломат, който да я придружава по време на предстоящата кампания.
— Значи подготовката за нашествието продължава?
— Разбира се. Матриархът беше отслабена от смъртта на сина си. Победа на бойното поле ще подпомогне укрепването на позициите й.
— Какво очаквате от мен?
— А, понякога забравям, че вашите инструктори ви учат, че трябва да знаете само онова, което е необходимо. Може би се дължи на възрастта ми, способностите ми отслабват. — Отново се разнесе онова хриптене и Че осъзна, че това е смях. Гласът продължи: — Тогава ще ти обясня. Виждаш ли, в нашия орден имаме традиция, която води началото си от най-ранните дни на империята. Когато някой патриарх или матриарх отиде на бойното поле, той е придружаван от избран дипломат.
— Защо аз? — направо попита той.
— Никога преди не си ми задавал такъв въпрос — прошепна гласът.
Че си прехапа езика. Думите, които излизаха от устата му, преди да ги помисли, започваха да го смущават. Маската му се пропукваше и което беше по-лошото — изглежда, той не можеше да попречи с нищо това да се случи.
— Избрах теб — отвърна гласът, — защото повечето дипломати бяха изпратени в Минос, за да започнат първоначални преговори и за да подсилят убеждението, че Минос, а не Кхос, е нашата цел. Ти, Че, си най-добрият от останалите тук.
Може би това дори беше самата истина.
— Какви са заповедите ви?
— Прости. Подчинявай се на матриарха.
— Това ли е всичко?
— Има още едно нещо.
Той зачака. Вече знаеше, че неговите началници оставят най-важната част от мисията му за накрая.
— Матриарх Сашийн поема голям личен риск с това начинание — продължи гласът, после се поколеба, сякаш за да събере достатъчно воля да изрече онова, което предстои да каже. — Ако стане очевидно, че тя ще попадне в ръцете на неприятеля, или ако тя реши, че всичко е загубено, и се опита да побегне към дома… Тогава ти, млади дипломате, трябва да я убиеш.
— Да я убия?
— Да я убиеш.
Че хвърли поглед през рамото си, сякаш беше възможно някой да ги слуша.
— Това някакво изпитание ли е?