— Стобай, чем йа ночи? — попита кралят Аш и в очите му проблесна ленива интелигентност.
Завърнал се към живота, Аш се закашля гърлено. Усети вкуса на кръв върху напуканите си сухи устни. Направи жест към гърлото си.
— Вода — успя да изрече той.
Кралят кимна в отговор. В краката му хвърлиха мях с вода.
Аш дълго пи. Задъха се, избърса си устата и върху опакото на ръката му остана червена следа.
— Не говоря езика ти — рече той. — Ако ще ме разпитваш, ще трябва да го сториш на търговски.
— Батат!
Аш склони глава, но не отговори.
По лицето на краля премина движение — мускулите му потрепнаха. Той излая заповед на хората си. Най-високият от воините отиде в единия край на залата, където до стената от дялан лед стоеше кутия. Беше дървен сандък — от вида, използван от търговците за пренасяне на чий или подправки. Всички погледи в залата се насочиха към воина, който откопча кожената закопчалка и отвори капака.
Той се наведе и взе нещо с две ръце. Издърпа го без усилие — човешки скелет, който все още беше обвит в плът и парцаливи дрехи. Лицето беше обрасло със сплъстена брада и коса и от него надничаха и примигваха зачервени очи.
Аш усети в устата си вкуса на жлъч. Не му беше идвало наум, че от миналогодишната експедиция все още може да има оцелели.
Усети как зъбите му изскърцаха като тежки клони, които се трият един в друг.
Не. Не насочвай вниманието си към това.
Воинът задържа изправен гладуващия мъж, докато тънките му като клечки крака спряха да треперят дотолкова, че да не се огъват под тежестта на тялото му. Двамата заедно се приближиха бавно до трона. От зловещите останки на мъжа можеше да се съди, че е северняк — един от пустинните алхази.
— Йа грошка бхатат! Вашеда ти савоня ночи — каза кралят на мъжа алхази.
Човекът от пустинята примигна. Цветът на лицето му, който някога е бил смугъл като на всички от неговия народ, сега беше жълт като стар пергамент. Воинът до него го разтресе, докато накрая погледът на алхази не се спря върху Аш. В този момент очите му просветнаха и в тях се появи искрица живот.
Той отвори уста със сухо клопане.
— Кралят… иска да говориш, тъмно лице — каза със стържещ глас мъжът на търговски. — Как си се озовал на това място?
Засега Аш все още не виждаше причина да лъже.
— С кораб — отвърна той — от Сърцето на света. Сега той ме чака на брега.
Алхази повтори думите му на краля на неговия груб език.
— Тул кувеша. Йа шизн ал юсат?
— А оттам? — рече мъжът алхази. — Кой ти помогна да дойдеш оттам до тук?
— Никой. Наех шейна и кучешки впряг. Пропаднаха в една пукнатина в леда заедно с всичките ми вещи. След това ме застигна бурята.
— Дан чото, паш таянеплочо дан?
— Тогава ми кажи — последва преводът, — какво искаш да вземеш от мен?
— Какво имаш предвид? — присви очи Аш.
— Паш так дан? Я тул крашяви.
— Какво имам предвид? Изминал си дълъг път.
— Я булсвиданя, сач анай намости. Я виз презнат.
— Ти си северняк, дошъл от другата страна на Великата тишина. Тук си поради някаква причина.
— Я вие неплочо дан.
— Тук си, за да вземеш нещо от мен.
Кралят заби подобния си на наденица пръст в увисналите си гърди.
— Вир пашак! — злобно изсъска той.
— Това имам предвид.
Аш спокойно можеше да бъде взет за скала, издялана във формата на човек, с липсата, на каквато и да е реакция на въпроса, който увисна помежду им. Отвън се чу свистенето на внезапен порив на вятъра, който развя кожите на сводестия проход зад него и намали пламъците в мангала. Бурята му напомняше за себе си, както и че очаква завръщането му. За момент той се зачуди дали сега не е моментът да отговори с някоя лъжа. Но това беше само за миг. Не беше в природата на Аш да мисли твърде дълго за възможните последствия. Беше последовател на Дао, както и всички други рьошун. Беше по-добре да остане спокоен и да действа спонтанно, както му подсказва неговото ча.
Той вътрешно наблюдаваше постоянния приток на въздух, който преминаваше през ноздрите му, пареше, докато се въртеше в дробовете му, след което излизаше обратно навън като топлина и пара. Обзе го спокойствие и се почувства изпълнен от едва доловимото усещане за движение. Издиша и зачака думите да се оформят сами, след това се заслуша, докато ги изговаряше, заинтригуван от тях толкова, колкото и всеки друг в залата.