— Госпожо Калвоне, няма да съм още дълго тук, затова ще пристъпя направо към въпроса.
Внезапно обаче той спря, сякаш смутен. Нико видя как палецът му поглажда кожения ремък на прибрания в ножницата меч.
— Остарявам — накрая се реши да подхване пак той, — както виждате. — В очите му като че ли проблесна усмивка. — Беше време, когато момче като вашето никога нямаше да влезе през прозореца ми, без да ме събуди. Щях да отрежа ръката му, още докато я протяга към кесията ми. Сега обаче съм проспал всичко това, изтощен от топлината като старец, какъвто всъщност съм. — Той сведе поглед към пода. — Здравето ми не е каквото беше някога. Не знам още колко дълго ще съм в състояние да върша работата си. Казано по-просто, според традицията на моя орден следва да обуча свой ученик.
— Струва ми се по-вероятно да си самотен — бързо отвърна майката на Нико — и просто да имаш влечение към момчета.
Чужденецът поклати глава в отрицание.
— Тогава с какво се занимаваш? Облечен си като монах, въпреки това виждам меч в ръката ти.
— Госпожо Калвоне — той широко разпери ръце, сякаш казваше нещо очевидно, — аз съм рьошун.
Тогава въпреки желанието си Нико се разсмя. Беше смях с нотка на истерия и когато чу ехото, което се отрази от сводестия таван на помещението, той млъкна също толкова внезапно.
И двете лица се обърнаха към него.
— Искаш да ме обучиш за рьошун? — успя да изрече той. — Да не си луд?
— Чуй ме — обърна се към него чуждоземецът. — Ако се съгласиш, още днес ще говоря със съдията. Ще поискам обвиненията да бъдат свалени и ще заплатя на него и на тъмничарите за неприятностите. А ти ще бъдеш спасен от съд.
— Но онова, което искаш — намеси се Рийс, — означава, че може никога повече да не видя сина си и че животът му ще бъде изложен на опасност.
— Намираме се в Бар-Кхос. Ако остане тук, рано или късно може да бъде призован да рискува живота си на стените. Да, работата ми е опасна. Но аз ще го подготвя добре и когато го водя със себе си на мисия, той ще е само наблюдател. След като обучението му приключи, той ще може да избере дали да се посвети на тази професия, или да отиде, където пожелае. Дотогава ще е събрал пари и ще е придобил много полезни умения. Може дори да се върне тук, в Бар-Кхос, ако още го има. Точно в момента един небесен кораб ме очаква в небесното пристанище на града. След няколко дни поправките по него ще приключат и по моя заповед ще се отправим с него към дома. Там той ще бъде обучен на нашите умения и нека ви уверя, госпожо Калвоне, че винаги ще поставям живота на вашия син над моя собствен. Кълна ви се в това.
— Но защо? Защо моят син?
Този въпрос накара стареца да се замисли. Той прокара длан по наболата коса по главата си. Разнесе се звук, сякаш някой търка камък с много ситна шкурка.
— С онова, което стори, той демонстрира умения и известна смелост. Това са качества, които търся.
— Но това едва ли е всичко?
Чуждоземецът я изгледа продължително.
— Не. Това не е всичко — призна той, залюля се назад на стола и погледна отново към пода между себе си и Рийс. — Напоследък сънувам. Това не означава нищо за вас. И въпреки това сънищата ми ме водят по някакъв начин и аз усещам, че те са истински.
Майката на Нико присви очи със съмнение.
— Ще отида — внезапно се обади Нико от другия край на помещението.
Двете глави отново се извърнаха към него и той се усмихна, чувствайки се глупаво. Майка му се намръщи.
— Ще отида — повтори той, този път по-твърдо.
— Няма — заяви майка му.
Нико поклати тъжно глава. Той знаеше какво представляват рьошуните — всеки го знаеше. Те убиваха хора, убиваха ги, докато спят, заради парите, които им бяха платени, за да извършат отмъщението. За нищо на света не си представяше, че би могъл да върши това, но все пак можеше да си тръгне веднага щом обучението му приключи, въоръжен поне с нови умения и опит. Може би това беше някаква възможност да постигне нещо. Може би Големият глупак беше прав и семената за по-добрите дни се посяват в най-лошите времена.
От друга страна, имаше вероятност да замени едно наказание с друго, много по-лошо.
Не знаеше това. Нямаше как да го разбере, ако не премине през него.
— Да, майко — каза той с тон, който показваше, че решението му е окончателно. — Ще го направя.
Знамената на победата
— Гладен съм — оплака се младият свещеник Киркус.