Обаче какво можеше да стори? В края на краищата старата кучка беше негова баба.
Тоин беше една от големите реки на Мидерес. Тя се спускаше по склона на могъщата Арадерес в началото като малки буйни потоци, които се събираха в притоци и накрая попадаха в Езерото на птиците, а после непрекъснато се разрастваше, докато на места беше широка повече от миля. Реката беше търговската артерия на Натал и всички големи градове на този народ можеха да бъдат открити по течението й.
Като народ наталезийците бяха горди хора. Те никога не бяха завладявани от съседите си — Серат на запад, Тилана и Патия на изток. В продължение на хиляда години културата им бе процъфтявала необезпокоявано в областите на философията, науките и изкуствата. Даоизмът беше стигнал до тях и те го бяха приели по същия начин, както приемаха всички идеи и мисли, като ги добавяха към множеството други вярвания, практикувани и предавани по техните земи.
Те обаче не можеха вече да са толкова горди. Преди петнайсет години грижливо пазената им независимост беше паднала под подкования ботуш на Свещената империя на Ман. Известно време те водеха четническа война срещу окупаторите, но дори и тези слаби проблясъци на съпротива накрая бяха потушени. Разпъването на кръст на жителите на цели градове като отмъщение за нападенията беше накарало дори и гордите наталезийци да сведат глава.
Сега Натал беше поредната провинция на Свещената империя. Тя беше управлявана както всички други покорени народи, над които властваха жреци администратори на Ман. Традиционните й религии бяха поставени извън закона, всички идеи и вярвания, които не бяха в съгласие с божествената плът, биваха цензурирани и унищожавани. Когато екстравагантната имперска баржа най-сетне спря на пристанищните докове на Скара-Брае, градът изглеждаше като всеки друг град в империята. Навсякъде по фасадите на старите и новите сгради висяха прекомерно големи табели, на които бяха показани стоки и услуги за онези, които не можеха да четат на търговски, докато пред складовете тълпи от безработни мъже чакаха с надеждата да си намерят работа за деня, а богати големци и техните телохранители наблюдаваха товаренето и разтоварването на ценни товари. Проститутки и просяци се спотайваха в сенчестите улички — много от тях се бяха поболели, защото не са получили своята доза дрос. Навсякъде можеха да бъдат видени имперските помощни войски, които поддържаха реда. Набираха ги предимно от местните. Бяха облечени в бели униформи с кожена броня и имаха мрачния, жесток вид на хора, презирани от собствения си народ.
Колкото и силно наталезийците да искаха независимост, окупацията на империята беше добра за тях по една очевидна причина. Преди петнайсет години този речен град щеше да е просто място, на което се извършва мудна размяна на стоки, точно както бе мудна и реката, на която разчиташе. Сега търговията процъфтяваше.
Когато баржата акостира, в речния град настъпи тишина. Шейсетте гребла, от които капеше вода, се вдигнаха като едно. От палубата слезе отряд от жреци, въоръжени с копия и дълги мечове, дори с някоя и друга пушка, и облечени в тежки ризници от метални брънки, които се спускаха до коленете им и бяха непоносими в тази горещина. Въпреки това жреците и жриците воини не показваха никакви признаци, че се чувстват неудобно в тях. Върху лицата си носеха бели маски без каквито и да било отличителни черти, освен отворите, през които да дишат и да виждат. Върху ризниците си носеха ослепително белите раса на ордена, с качулки, покриващи главите им. Платът беше тънък и върху него бяха пришити орнаменти от бяла коприна, които отразяваха слънчевата светлина по едва доловим и постоянно променящ се начин. От редиците им към града с бързи крачки се отправи куриер, носещ вестта за пристигането на техния Върховен жрец и губернатор. Тази вечер той щеше да приема посетители за вечеря. Жреците воини тръгнаха срещу тълпите с увереността на фанатици, родени и обучени да действат. Те избутаха местните, за да освободят място. След като го направиха, принудиха застаналите по-наблизо да паднат на колене. Местната помощна войска започна да следва техния принцип — деца и заможни търговци бяха събаряни на земята, докато накрая единствените хора, останали прави, бяха самите жреци воини.