Моментът на истината дойде един октомврийски четвъртък сутринта. Беше настъпило времето за първия реален тест. Въпреки неувереността относно постигнатата изчислителна мощ на суперкомпютъра имаше едно нещо, в което всички инженери бяха единодушни: ако трите милиона процесора наистина заработеха в паралел, TRANSLTR щеше да е способен на чудеса. Въпросът бе на какви точно.
Отговорът дойде дванайсет минути по-късно. Шепата наблюдатели изумено се смълча, когато принтерът се събуди за живот и разпечата оригиналния открит текст на разкодираното съобщение. TRANSLTR бе открил 64-символния ключ за малко повече от десет минути — почти милион пъти по-бързо от двайсетте години, които щяха да бъдат нужни на предишния най-бърз компютър, използван от АНС, за да се справи.
Под ръководството на заместник-директора по оперативните въпроси командър Тревор Дж. Стратмор производственият отдел на АНС се бе справил с поставената задача. TRANSLTR бе несъмнен успех. За да бъде опазен този успех в тайна, Стратмор веднага бе пуснал слух, че проектът е завършил с провал и че пред отдел „Крипто“ е поставена задачата да намери начин да излезе от струващото два милиарда долара фиаско. Единствено елитът на АНС знаеше истината — TRANSLTR вече разшифроваше стотици съобщения на ден. Успокоени, че тайната на компютърно зашифрованите им съобщения не е под заплаха, потребителите по света продължаваха да използват смятаните за надеждни шифри. Наркобарони, терористи, мошеници от всякакъв калибър — съзнаващи, че мобилните им телефони се подслушват — се обърнаха към новия метод за шифроване на имейли, който намираше все по-широко разпространение. Никога повече нямаше да им се налага да се изправят пред съда и да слушат уличаващия ги запис на собствените им гласове, поради прехванат от АНС разговор по телефона.
Но за АНС разузнаването се превърна в безгрижна рутинна дейност. Шифрованите съобщения се прехващаха от подслушвателните станции по цял свят, въвеждаха се в TRANSLTR и се изплюваха десетина минути по-късно като напълно читаем текст. Край на тайните.
За да затвърди впечатлението в собствената си некомпетентност, АНС подхвана широкомащабна лобистка дейност, насочена срещу разработването на нов шифроващ софтуер: изтъкваха, че това би подкопало способността им да доставят събирана по електронен път разузнавателна информация, което на свой ред ще затрудни правораздавателната система да осъди престъпниците. Това неявно признание на слабост на свой ред предизвика възторга на различни групи за граждански права, настояващи, че АНС по принцип не би трябвало да може да чете частните съобщения на хората. Програмисти от цял свят се състезаваха да пишат нови програми за зашифроване. АНС губеше битката — точно както бе планирано. Световната общественост бе заблудена… или поне така изглеждаше.
5
„Къде са хората? — питаше се Сюзан, докато вървеше през безлюдната зала. — Това ли е извънредната ситуация?“
Макар повечето отдели на АНС да работеха без почивка, в събота в „Крипто“ обикновено беше спокойно. Математиците криптолози по правило са непоправими работохолици и по тази причина бе въведено неписаното правило в събота да се почива, освен, ако няма извънредни ситуации. Разбивачите на шифри са достатъчно рядка стока и АНС не искаше да рискува да загуби хората си заради нервно изтощение. Грамадата на TRANSLTR се издигаше вдясно от нея. Бученето на генераторите идваше от осем етажа под краката й и й се струваше, че днес е особено заплашително. Сюзан не обичаше да остава в „Крипто“ след работно време — струваше й се, че е затворена в клетка с грамадно, дошло от бъдещето животно. Така че сега бързо се насочи към офиса на началника си.
Остъклената от всички страни работна клетка на Стратмор, известна като „Аквариума“, заради впечатлението, което създаваше, когато завесите бяха дръпнати, се намираше в горната част на система от висящи пътеки с перила, монтирани на задната стена на „Крипто“. Докато изкачваше решетестите стъпала, Сюзан вдигна поглед към дъбовата врата на Стратмор. Тя носеше герба на АНС — орел, вкопчил нокти в старинен шперц. Зад тази врата се намираше един от най-великите мъже, които бе срещала.
Командър Стратмор, петдесет и шест годишният заместник-директор по оперативните въпроси, бе за Сюзан като баща. Той бе човекът, който я бе наел в Агенцията, и той бе направил АНС неин дом. Когато преди десетина години Сюзан бе постъпила на работа, Стратмор оглавяваше развойната секция на отдел „Крипто“ — мястото за обучение на новите криптолози — мъжете нови криптолози. И макар никога да не бе толерирал издевателствата срещу никого, Стратмор се отнасяше с особена загриженост към единствената си служителка. Когато го обвиняваха, че я покровителства, той отговаряше със самата истина: Сюзан бе сред най-умните му служители и той не искаше да я загуби заради извращения на сексуална основа. Един от старшите криптолози бе имал неблагоразумието да изпробва решителността му.