— Танкадо ми се обади миналия месец — каза Стратмор и прекъсна размишленията й.
Тя го погледна.
— На теб?
— Да ме предупреди.
— Да предупреди теб? Че защо… нали те мрази?
— Обади се да ми каже, че оптимизира алгоритъма за създаване на неразбиваем шифър. Не му повярвах.
— Но защо да ти казва? — не се успокояваше Сюзан. — Предложи ли ти да го купите?
— Не, беше форма на изнудване.
Изведнъж парчетата от мозайката започнаха да се нареждат в главата й.
— Естествено… — удивено прошепна тя. — Искал е да изчистиш името му, нали?
— Нищо подобно — намръщи се Стратмор. — Поиска TRANSLTR.
— TRANSLTR?
— Да. Нареди ми да излезем с публично съобщение, в което да признаем пред света, че притежаваме TRANSLTR. Обеща, ако признаем, че четем имейлите на когото пожелаем, той да унищожи „Цифрова крепост“. — Стратмор забеляза съмнението в погледа на Сюзан и вдигна рамене. — Както и да е, вече е много късно. Той публикува свободно за всеки копие на програмата си на своя сайт. Всеки, който пожелае, може да си го свали оттам.
Сюзан пребледня.
— Нима го е направил?
— Чисто политически ход. Няма нищо, от което да се притесняваме. Достъпното копие на програмата е шифровано. Хората могат да го изтеглят от сайта му, но не могат да го разкодират. Много умно, наистина. Изходният код на „Цифрова крепост“ е кодиран и по този начин смисълът му е недостъпен.
Сюзан го погледна удивено.
— Но разбира се! Всеки може да има копие, но никой не може да отвори файла.
— Точно така. Образно казано, Танкадо размахва под носа на хората морков.
— Виждал ли си алгоритъма?
Началникът й я погледна изненадано.
— Разбира се, че не съм — нали ти казах, че е кодиран.
— Но нали разполагаме с TRANSLTR? Защо не го разкодираме? — И като видя изражението му, разбра, че правилата на играта вече са променени. — О, боже мой! — ахна тя, осъзнавайки гениалността на Танкадо: — Зашифровал е „Цифрова крепост“ със самата нея?
— Позна — мрачно потвърди Стратмор.
Сюзан беше смаяна. Формулата за „Цифрова крепост“ бе зашифрована с „Цифрова крепост“. Танкадо бе публикувал рецептата на гениалния си математически шедьовър, но текстът й оставаше неразбираем. Защото беше кодирана със самата себе си.
— Това е „сейфът на Бигълман“ — заекна тя поразена.
Стратмор кимна. „Сейфът на Бигълман“ бе хипотетичен криптографски сценарий, при който конструкторът на сейф създава чертежа на неразбиваем сейф. Той иска да запази тайната на изобретението си, затова изработва сейфа и скрива чертежа в него. Танкадо бе направил същото с „Цифрова крепост“. Беше скрил тайната на своя алгоритъм, зашифровайки го чрез описваната в самия него формула.
— А файлът в TRANSLTR? — поинтересува се Сюзан.
— Свалих го от сайта на Танкадо, както правят всички. Мога да заявя, че АНС е гордият притежател на алгоритъма на „Цифрова крепост“… единственият ни проблем е, че не можем да прочетем текста.
Сюзан не можеше да спре да се възхищава на изобретателността на Енсей Танкадо. Без да разкрива своя алгоритъм, той доказваше на АНС, че наистина е неразбиваем.
Стратмор й подаде изрезка от вестник. Беше преведен материал от „Никей Шимбун“ — японския еквивалент на „Уол Стрийт Джърнал“, — в който се споменаваше, че японският програмист Енсей Танкадо е завършил работата си над математическа формула, която според него можело да се използва за създаване на неразбиваем шифър. Формулата се наричала „Цифрова крепост“ и била достъпна за отзиви в интернет. Програмистът я предлагал на търг с идеята да я продаде на онзи, който плати най-много. По-нататък в материала се казваше, че макар в Япония да имало значителен интерес, няколко американски софтуерни компании нарекли твърдението нелепо и го сравнили с философския камък. По тяхно твърдение формулата била мистификация и на подобни приказки не трябвало да се обръща внимание.
— Търг? — попита Сюзан.
Стратмор отново кимна.
— В момента всяка софтуерна компания в Япония е свалила вече зашифрованото копие на „Цифрова крепост“ и несъмнено се опитва да разшифрова файла. Колкото по-дълго се мъчат, толкова повече се вдига цената.
— Това е абсурдно — възрази Сюзан. — Всички файлове, зашифровани с новите шифри, не могат да се разчетат от чуждо лице, което не притежава TRANSLTR. При това положение „Цифрова крепост“ може да е най-обикновен алгоритъм от категорията с публично известен ключ и пак никой няма да може да разчете файла.
— Съгласен съм, но в маркетингово отношение стратегията е отлична — каза Стратмор. — Само си помисли — има най-различни марки устойчиво на куршуми стъкло, но ако една фирма ти отправи предизвикателство да пробиеш тяхното… е, изведнъж се появяват маса желаещи да опитат.