— Не съвсем.
— Крие ли се?
Стратмор сви рамене.
— Напуснал е Япония. Проверява състоянието на залозите по телефон. Но ние знаем къде се намира.
— И въпреки това не възнамеряваме да предприемем нищо?
— Няма как. Той се е подсигурил: дал е копие на ключа на анонимен трети човек… просто, ако нещо му се случи.
„Естествено — помисли си Сюзан. — Ангел-пазител“.
— И случи ли му се нещо, мистериозният трети ще продаде ключа?
— По-зле… Ако Танкадо умре, партньорът му ще публикува ключа!
Това я обърка.
— Ще го публикува?
Стратмор кимна.
— Ще го сложи на някаква страница в интернет, ще го предаде на вестниците, ще плати да го изрисуват на билбордовете. С две думи: ще го подари на света.
Сюзан не повярва.
— Свободно сваляне от интернет?
— Точно така. Танкадо е преценил, че след като няма да е жив, няма да му трябват и пари, така че защо да не направи един прощален подарък на света?
Настана продължително мълчание. Сюзан си наложи да диша дълбоко, за да осъзнае ужасяващата истина. „Енсей Танкадо е създал неразбиваем шифър. И сега ни държи в ръцете си като заложници“.
Внезапно тя стана. В гласа й звучеше решителност:
— Трябва да се свържем с Танкадо! Не може да няма начин да го убедим да не публикува. Ще му предложим сума, която никой друг не може да си позволи! Ще изчистим името му! Ще направим каквото пожелае!
— Прекалено късно е вече за всичко това — уморено каза Стратмор. Помълча, пое дълбоко дъх и добави: — Тази сутрин в Севиля, Испания, Енсей Танкадо е намерен мъртъв.
8
Двумоторният „Лиърджет“ се приземи на нажежената от слънцето писта. Зад прозорците полупустинният пейзаж на Долна Естрамадура3 се фокусира и спря да се носи срещу самолета.
— Господин Бекър — чу се глас. — Пристигнахме…
Бекър стана и разкърши рамене. Отвори машинално багажното отделение над главата си и едва тогава се сети, че няма личен багаж. Просто не бе имал време да се приготви за пътуване. Не че това имаше някакво значение — бяха му обещали, че отсъствието му ще е за кратко: влизане и излизане от страната.
Ревът на моторите постепенно заглъхваше и самолетът бавно изпълзя на сянка в празния хангар срещу главния терминал. Миг по-късно се появи пилотът и отвори люка. Бекър доизпи на една глътка остатъка от боровинковия сок, остави чашата на плота на мокрия бар и взе сакото си.
Пилотът извади от вътрешния джоб на униформата си дебел плик от плътна тъмнооранжева хартия.
— Инструктиран съм да ви предам това, сър. — И го подаде на Бекър. На плика със синя химикалка бе написано: — ЗАДРЪЖ РЕСТОТО.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Бекър, като видя пачката червеникави банкноти.
— Местната валута — ненужно обясни пилотът.
— Зная много добре какво е… Но това са… много пари. На мен ми трябва само за едно такси. — Бекър пресметна наум. — Това тук има равностойността на хиляди долари.
— Такива бяха заповедите ми, сър. — Пилотът се обърна, хвана се с две ръце за горния ръб на вратата и ловко се вмъкна в кабината си. Вратата се затвори зад гърба му.
Бекър вдигна поглед към самолета и отново го свали към парите в ръцете си. Остана така още няколко секунди в празния хангар, прибра плика в джоба си, метна сакото си през рамо и излезе на пистата. Ако имаше късмет, щеше да се върне навреме, за да спаси поне малка част от планираната екскурзия до „Стоун Манър“.
„Влизане и излизане — повтори си той. — Влизане и излизане“.
Нямаше никакъв начин да знае какво го очаква.
9
Системният оператор Фил Чартрукян бе дошъл с намерението да не се бави в „Крипто“ повече от минута — просто трябваше да вземе някаква документация, която бе забравил предния ден. Само че съдбата бе решила съвсем друго.
Веднага щом влезе в Лаборатория „Компютърна защита“, известна просто като Сис-Сек, той разбра, че нещо не е наред. Терминалът, който контролираше текущото състояние на TRANSLTR, бе оставен без надзор, а самият монитор бе изключен.
— Ей? — извика Чартрукян.
Но не получи отговор. Лабораторията спокойно можеше да е и на Луната — тук от часове не бе влизал човек.
Макар да бе само на двайсет и три и да бе относително отскоро на работа в Сис-Сек, го бяха обучили добре и той отлично помнеше инструкциите си: в „Крипто“ винаги има сис-сек оператор на смяна… особено в събота, когато криптолозите почиваха.
Така че той веднага включи захранването на монитора и се обърна към графика за дежурствата, окачен на стената.
— Кой е на смяна? — попита той на глас и прегледа списъка с имената. Според разписанието предната вечер в полунощ трябваше да застъпи новоназначеният Сайденбърг — и трябваше да изкара двойна смяна. Чартрукян огледа още веднъж пустото помещение на лабораторията, намръщи се и промърмори: — И къде си се скрил, по дяволите?
3
Естрамадура — автономен район в централната част на Западна Испания със столица Мерида. — Б.пр.