— Шефе — възрази тя, — Танкадо прекрасно е разбирал, че АНС прослушва обмена на имейли по интернет. Той никога не би използвал електронната поща, за да изпраща някому секретна информация. Това е капан. Енсей Танкадо нарочно ти е дал „Северна Дакота“. Знаел е, че ще потърсиш в интернет. Каквато и информация да е пратил на този адрес, той е искал да я намериш. С две думи, това е фалшива следа.
— Добър инстинкт — изстреля в отговор Стратмор. — Ако бяха няколко неща. Понеже не можах да намеря нищо интересно за „Северна Дакота“, реших да изменя малко низа, който търсех. Акаунтът, който намерих, е регистриран под друго име — NDAKOTA.
Сюзан поклати глава.
— Използването на пермутации е стандартна практика. Танкадо е знаел, че ще опитваш вариации, докато не намериш нещо. А NDAKOTA е даже прекалено очевидно.
— Може би — съгласи се Стратмор, написа нещо на един лист и й го подаде. — Но я виж това.
Сюзан погледна листа. И изведнъж разбра хода на мислите на началника си. На листа бе написан имейл адресът на „Северна Дакота“:
NDAKOTA@ara.anon.org
Вниманието й бе привлечено от комбинацията „ага“ в адреса. ARA бе съкращение от American Remailers Anonimous — добре известен анонимен сървър.
Анонимните сървъри бяха популярни сред ползващите интернет, които искат да запазят в тайна самоличността си. Срещу определена такса дадени компании предлагаха на изпращащите електронна поща възможност да останат анонимни, като играеха ролята на посредник в процеса. Беше все едно като да имаш пощенска кутия с номер: всеки потребител можеше да изпраща и да получава поща, без да разкрива истинския си адрес или име. Компанията получаваше имейли, адресирани до псевдоними, и после изпращаше съобщението до истинския имейл акаунт на клиента. По договор компанията римейлър се задължаваше никога да не разкрива самоличността или адресите на клиентите си.
— Вярно, не е доказателство — призна Стратмор, — но е крайно подозрително.
Сюзан кимна, изведнъж почти убедена.
— Искаш да кажеш, че на Танкадо му е било все едно дали някой ще търси и ще намери „Северна Дакота“, понеже неговата самоличност и адрес би трябвало да са защитени от ARA.
— Именно.
Сюзан помисли малко за изводите, които можеха да се направят на база на тази информация.
— ARA обслужва предимно американски акаунти. Допускаш ли, че „Северна Дакота“ е някъде тук?
Стратмор сви рамене.
— Напълно е възможно. За Танкадо предимството в това да има американски партньор е, че двете копия на ключа са разделени географски. Което в ред сценарии би могло да се окаже умен ход.
Сюзан за замисли. Съмняваше се, че Танкадо ще сподели голямата си тайна с друг, освен с много близък приятел, а доколкото си спомняше, Танкадо не бе имал много приятели в Щатите.
— „Северна Дакота“… — изхъмка тя, докато криптоложкият й мозък обработваше възможните значения на псевдонима. — Добре, а какво пише в неговата поща до Танкадо?
— Нямам представа. КОМИНТ са прехванали само изходящата поща на Танкадо. Към този момент единственото, с което разполагаме, е анонимният имейл адрес на „Северна Дакота“.
— Някаква вероятност да е фиктивен?
— В смисъл? — повдигна вежди Стратмор.
— Ами… Танкадо би могъл да изпраща лъжлива електронна поща с надежда да ни насочи по погрешна следа. Ние ще си мислим, че той е взел предпазни мерки, а от своя страна, той никога няма да изпрати на въпросния адрес нещо смислено и използваемо от нас. С други думи… може би работи сам.
Стратмор помисли и се засмя впечатлен.
— Хитра идея… ако не беше едно обстоятелство. Той не е използвал нито домашния си, нито служебния си имейл акаунт. Отивал е в университета Дошиша, сядал е пред произволен терминал и се е регистрирал в мрежата. Явно е имал акаунт там, но го е запазил в тайна. Този акаунт е много добре скрит и аз се натъкнах на него само по случайност. Така че… ако Танкадо е искал да прехващаме електронната му поща, защо е използвал таен акаунт?
— Може би е използвал таен акаунт, за да не заподозреш по-дълбокия му замисъл. А може и да го е скрил толкова добре, че все пак да се натъкнеш на него след известно ровене из Мрежата и да си мислиш, че си имал късмет. Което на свой ред придава на съдържанието на електронната му поща елемент на правдоподобност.
Този път Стратмор откровено се засмя.
— Трябвало е да станеш оперативен агент. Идеята не е никак лоша. За нещастие на всяко изпратено от Танкадо съобщение има и отговор: Танкадо пише, партньорът му отговаря.
Сюзан се намръщи.
— Добре тогава… Значи според теб „Северна Дакота“ съществува реално?
— Опасявам се, че е така. И трябва да го открием. Но без да вдигаме шум. Защото подуши ли, че сме по следите му, това ще е краят.