— Да го инструктираш? За какво?
— За пътуването му. Изпратих го в Испания.
11.
Испания. „Изпратих го в Испания“. Думите на началника й изгаряха ушите й.
— Дейвид е в Испания? — Не можеше да повярва. — Изпратил си го в Испания? — В гласа й прозвуча гняв: — Но защо?
Стратмор изглеждаше поразен. Явно не бе свикнал да му се повишава тон, най-малко от страна на подчинените му служители, та дори да ставаше дума за старшия му криптолог. Погледна Сюзан объркано. Стори му се, че вижда в нея тигрица, извила гръб, за да защити малкото си.
— Сюзан… — тихо каза той. — Нали си говорила с него? Дейвид не ти ли обясни?
Но тя бе прекалено смаяна, за да може да говори. „Испания? Заради това ли Дейвид отложи пътуването ни до «Стоун Манър»?“
— Тази сутрин изпратих кола да го вземе. Той каза, че ще ти се обади, преди да тръгне. Съжалявам. Мислех, че…
— Защо си го изпратил в Испания?
Стратмор помълча, гледаше я изпитателно.
— За да вземе другото копие на ключа.
— Кое друго копие?
— Това в ръцете на Танкадо.
Сюзан се обърка.
— За какво говориш?
Стратмор въздъхна.
— Танкадо със сигурност е разполагал с копие на ключа, когато е починал. Можеш да разбереш, надявам се, нежеланието ми да го видя да се търкаля из моргата в Севиля.
— И изпрати Дейвид Бекър? — Сюзан започваше да претръпва. Шокът й отминаваше, но нещата продължаваха да изглеждат все така объркани. — Та Дейвид даже не работи за теб!
Стратмор изглеждаше неприятно изненадан. Все пак никой не можеше да си позволява да говори на заместник-директора на АНС по този начин.
— Сюзан — обясни той, като явно полагаше усилия да запази спокойствие, — точно в това е работата. Имах нужда от…
Тигрицата скочи.
— Разполагаш с двайсет хиляди служители на твое подчинение! Кое ти дава право да изпратиш точно моя годеник?
— Имах нужда от цивилен куриер, някой максимално несвързан с правителствената администрация. Ако минех по отъпканите канали и някой надушеше…
— И Дейвид Бекър е единственият цивилен, когото познаваш?
— Не! Дейвид Бекър не е единственият цивилен, когото познавам! Но беше шест сутринта и ситуацията се развиваше стремително! Знам, че Дейвид владее местния език, имам му доверие и дори реших, че му правя услуга!
— Услуга ли? — заекна Сюзан. — Да го изпратиш в Испания е услуга за Дейвид?
— Да! Защото му плащам десет хиляди долара за един ден работа. Просто трябва да вземе личните вещи на Танкадо и да се прибере веднага. Това наричам да направиш някому услуга.
Сюзан замълча. Сега разбра. Всичко бе заради парите. Мислите й се върнаха пет месеца назад към нощта, когато президентът на университета Джорджтаун бе предложил на Дейвид повишение на поста ръководител на катедрата за чужди езици. Предупреди го, че това е свързано с намаляване на лекционните му часове и неизбежно увеличение на канцеларщината, но компенсацията е значително увеличение на заплатата. Сюзан искаше да му извика: „Не го прави! Това няма да ти донесе щастие! Имаме много пари има ли някакво значение кой от нас какво печели?“. Но не можеше да се намесва. В крайна сметка подкрепи решението му да приеме. Когато си легнаха заедно онази нощ, се опита да се радва заедно с него, но нещо в нея й казваше, че предстои катастрофа. Оказа се права… но тогава дори не бе предполагала колко права ще се окаже.
— Платил си му десет хиляди долара? — попита тя. — Това е мръсен номер!
Стратмор вече открито започваше да се ядосва.
— Номер? Не е никакъв номер! За твое сведение аз дори не му казах за парите! Помолих го да ми направи лична услуга. И той се съгласи да тръгне.
— Естествено, че ще се съгласи. Та ти си ми началник. Да не говорим, че си заместник-директор на АНС! Как ще ти каже „не“?
— Права си! — отсече Стратмор. — Точно затова се обадих на него. Не можех да си позволя лукса да…
— Знае ли директорът, че си изпратил цивилен?
— Сюзан — заплашително каза Стратмор, търпението му се изчерпваше. — Директорът няма нищо общо с това. И не знае нищо по въпроса.
Сюзан го изгледа невярващо. Имаше чувството, че го вижда за пръв път. Беше изпратил нейния годеник — преподавател! — в мисия на АНС и не бе информирал директора за най-голямата криза в историята на институцията.
— Лиланд Фонтейн не е информиран?!
Това вече бе последната капка за Стратмор. Той избухна:
— Я слушай, Сюзан! Повиках те, защото имам нужда от съюзник, а не от следовател. Имах една от най-тежките сутрини в живота си. Снощи свалих от интернет файла на Танкадо и оттогава не зная колко часа вече седя пред принтера и се моля TRANSLTR да се справи с него. Призори преглътнах гордостта си и позвъних на директора… и нека ти кажа, че му се обадих с надежда. Добро утро, сър. Извинявам се, че ви събудих. Защо се обаждам ли? Просто току-що открих, че TRANSLTR е за боклука. Причината е в един алгоритъм, от който целият ми отдел от високоплатени криптолози няма и грам представа! — Стратмор стовари гневно юмрук върху бюрото си.