Бекър беше мургав, с мъжествени черти, младолик за трийсет и петте си години, зеленоок и убийствено остроумен. Силната линия на челюстта му и здравото му телосложение напомняха на Сюзан за изваяна от мрамор статуя. Въпреки високия си ръст Дейвид бе способен да се движи из корта за скуош по-бързо, отколкото съперниците му можеха да си представят, че е възможно. След разгромните си победи той имаше навика да охлажда разгорещената си глава на чешмичката и гъстата му черна грива ставаше цялата мокра. А след това, с още стичаща се по врата му вода, поздравяваше загубилия със здраво ръкостискане и предлагаше да го почерпи с плодов шейк и бейгъли.
Като на всички млади професори, заплатата на Дейвид бе съвсем скромна. Затова от време на време, когато трябваше да подновява членството си в скуош клуба или се налагаше да плати за оплитането на старата си ракета „Дънлоп“ с нов кордаж, той припечелваше по нещо странично с преводаческа работа за правителствени агенции от и около Вашингтон. Точно по такъв повод се бяха запознали.
Една хладна сутрин по време на есенната ваканция Бекър се бе върнал в тристайния си служебен апартамент и бе заварил телефонния си секретар да мига. Прослуша оставеното съобщение, докато пиеше студен портокалов сок. Съобщението не му казваше нищо ново — някаква правителствена агенция имаше нужда от лингвистичните му знания след няколко часа същата сутрин. Единственото странно нещо бе, че Бекър досега не бе чувал за тази агенция.
— Казва се Агенция за национална сигурност — съобщи Бекър на няколкото свои колеги, на които се обади с надеждата да научи нещо повече.
Отговорът на всички бе един и същ:
— Искаш да кажеш Съвет за национална безопасност?
След първия подобен разговор Бекър отново прослуша съобщението.
— Не, не… Казват съвсем ясно „агенция“. АНС.
— Не съм чувал за тях.
Бекър провери в справочника на правителствените агенции и организации, но и в него не се споменаваше за АНС. Озадачен, накрая той позвъни на един от партньорите си на скоуш, бивш политически анализатор, прехвърлил се на изследователска работа към Конгресната библиотека1. Обяснението на приятеля му го шокира.
Оказа се, че АНС не само съществува, но че е смятана за една от най-влиятелните правителствени организации на света. Занимаваше се от вече половин век със събиране в глобален мащаб и по електронен път на разузнавателни данни и с опазване на класифицираната информация на Съединените щати. Само три процента от американците имаха представа за нейното съществуване.
— АНС — беше се пошегувал приятелят му — е съкращение от „Агенцията не съществува“.
Със смес от безпокойство и любопитство Бекър прие поканата на загадъчната агенция. Пропътува петдесетте километра до щабквартирата, заемаща площ от триста и петдесет декара и дискретно сгушена сред гористите хълмове на Форт Мийд, Мериланд. След като мина през досадните проверки на безбройните пропускателни пунктове, за да получи накрая холографски защитен пропуск на посетител с право да пребивава на територията на Агенцията в продължение на следващите шест часа, го ескортираха до луксозно обзаведения изследователски корпус, където го уведомиха, че ще прекара следобеда в осигуряване на „сляпа подкрепа“ на Криптографския отдел — елитна група математици, известни като „разбивачи на кодове“.
През първия час математиците изобщо не му обърнаха внимание. Обикаляха съсредоточени една огромна маса и говореха на език, който бе абсолютно непонятен за Бекър. Споменаваха се понятия като поточни шифри, самоунищожаващи се генератори, варианти на „раницата“, протоколи с нулево знание. Бекър наблюдаваше абсолютно объркан. Хората изписваха символи на милиметрова хартия, умуваха над компютърни разпечатки и непрестанно правеха справки с безсмисления текст, изписан на проектора над главите им:
JHdja3jKHDhmado/ertwtjlw+jgj328
SjhalsfnHKhhhfafOhhdfgaf/fj37we
phi93450s9djfd2h/HHrtyFHLf89303
95jspjf2j0890Ihj98yhfi080ewrt03
Jojr845h)roq+jt0eu4tqefqe//oujw
08UYOIH0934jtpwfiajer09qu4jrOgu
ivjP$duw4h95pe8rtugvjw3p4e/ikkc
mffuerhfgvOq394ikjrmg+unhvs9oer
irk/0956y7u0poik(0jp9f876qwerqi
След известно време един от тях се смили и обясни на Бекър онова, за което той и сам бе започнал да се досеща. Безсмисленият текст бе код — шифър — групи от цифри и букви, означаващи зашифровани думи. Работата на криптоаналитика се състоеше в това да изследва кода и да извлече от него оригиналното съобщение, известно като „открит текст“. АНС бе повикала Бекър, защото криптоаналитиците подозираха, че откритият текст е на „мандарин“ — разновидност на китайския език, някога използвана от прослойката на образованите хора, днес основен език на Китай с изключение на югоизточните провинции. Неговата роля бе да превежда на разбираем език декодираните от математиците символи.
1
Най-голямата и пълна библиотека на света, намираща се във Вашингтон; основната й функция е да обслужва Конгреса на Съединените щати, но колекциите, услугите, които предоставя, и читалните й са достъпни за всеки гражданин; първоначално била в Капитолия, но днес се разполага в три отделни сгради в района на Капитолийския хълм; годишно се посещава от над един милион души; колекциите й се състоят от над 120 милиона единици, в това число 18 милиона книги, 12 милиона фотографии, 4,5 милиона карти и 2,5 милиона звукови записи на над 450 езика. — Б.пр.