Близо два часа Бекър послушно превежда безкрайния поток символи на мандарин. И след всяка негова интерпретация криптоаналитиците разочаровано поклащаха глави. В желанието си да им помогне, Бекър им подсказа, че всички показани му символи имат една обща характеристика — че са част от писмото, известно като „канджи“. Ръководителят на задачата, длъгнест млад мъж, казваше се Моранте и не спираше да пали нервно цигара от цигара, го изгледа недоверчиво.
— Искаш да кажеш, че тези символи имат няколко значения?
Бекър кимна. После им обясни, че „канджи“ е японска система за писане, основана върху модифицирани китайски йероглифи. След това се оправда, че им е давал превод от мандарин, защото това били искали от него.
— Боже Господи — възкликна притеснено Моранте. — Ами да опитаме тогава с канджи.
И като по магия всичко си дойде на мястото. Криптолозите явно бяха впечатлени, но въпреки това настояха Бекър да превежда символите в разбъркан ред.
— Така е по-добре за теб самия — обясни Моранте, — защото по този начин няма да знаеш какво превеждаш.
Бекър се изсмя. Но забеляза, че никой друг не се засмя.
Когато най-сетне шифърът бе разбит, Бекър нямаше никаква представа какви тъмни тайни е помогнал да бъдат разчетени, но едно нещо бе разбрал без никакво съмнение: в АНС гледаха на разбиването на шифри много сериозно, за което говореше и чекът в джоба му — надвишаваше едномесечната му професорска заплата.
По обратния път през поредицата пропускателни пунктове по главния коридор Бекър бе спрян на самия изход от охранител, който току-що бе оставил слушалката на телефона.
— Господин Бекър, моля, изчакайте тук — учтиво помоли той.
— Какво има? — Бекър не бе очаквал престоят му да продължи толкова дълго и бързаше да се прибере за редовния съботен скуош.
Охранителят сви рамене:
— Шефът на „Крипто“ иска да говори с вас. Тръгнала е за насам.
— „Тръгнала“? — засмя се Бекър — дотогава не бе видял нито една жена в АНС.
— Проблем ли е, че съм жена? — разнесе се глас зад гърба му.
Бекър се обърна и се изчерви. После погледна пропуска на гърдите на младата жена. Ръководителят на Криптографски отдел на АНС не само бе жена, но много привлекателна при това.
— Не… — запъна се Бекър. — Аз просто…
— Сюзан Флечър — усмихна се тя и му подаде ръка.
— Дейвид Бекър.
— Моите поздравления, господин Бекър. Разбрах, че сте се представили блестящо. Може ли да поговорим за това?
Бекър се поколеба.
— Всъщност… бързам. — Надяваше се да не постъпва глупаво, като се отнася пренебрежително с най-могъщата разузнавателна агенция на света, но скуошът започваше след четиридесет и пет минути, а той имаше репутация, която трябваше да защитава: Дейвид Бекър никога не закъснява за скоуш, за лекции може би понякога, но за скуош — никога!
— Ще бъда съвсем кратка — усмихна се Сюзан Флечър. — Насам, ако обичате.
След десет минути Бекър седеше в ресторанта на АНС на сладкиш и чаша сок от боровинки, потънал в разговор с прелестната началничка на Криптографски отдел на АНС Сюзан Флечър. Не му трябваше много време, за да разбере, че тази трийсет и осем годишна жена не е случаен човек на този висок пост — тя бе от най-умните хора, с които бе говорил. Разговорът им се завъртя около кодове и тяхното разбиване и Бекър установи, че полага сериозни усилия да е на ниво — ново и крайно възбуждащо усещане.
Час по-късно, след като Бекър окончателно бе изпуснал всички шансове да стигне навреме за скуоша, а Сюзан невъзмутимо бе игнорирала три позвънявания на пейджъра си и след третото и двамата притеснено се бяха засмели, те възрастните и по подразбиране имунизирани срещу ирационални романтични увлечения, докато дискутираха проблеми на лингвистичната морфология и методи за реализация на генератори на псевдослучайни числа, се бяха почувствали като тийнейджъри.
Сюзан така и не обясни истинската причина, поради която бе пожелала да говори с Дейвид Бекър и да му предложи да постъпи на временен договор в сектор „Азиатска криптография“. Бе разбрала по страстта, с която младият професор бе разказвал за преподавателската си дейност, че той никога няма да напусне университета. И реши да не разваля атмосферата с разговори по служба. Чувстваше се като гимназистка и искаше да запази това прелестно усещане колкото може по-дълго. Така и стана.