— Шифри… — замислено каза Дейвид. — Добре де, откъде знаеш как да започнеш? Искам да кажа, нали трябва да тръгнеш отнякъде, за да разбиеш един шифър.
Сюзан се усмихна.
— Е, ти поне би следвало да си наясно. Това е като изучаване на нов език. Първоначално текстът ти се струва напълно безсмислен, но с усвояване на правилата, по които е съставен, в него започва да прозира смисъл.
Бекър кимна. Но искаше да научи повече. Като използваше салфетките в „Мерлути“ за писане и концертните програми вместо черна дъска, Сюзан се залови да ограмоти в криптографията своя очарователен преподавател. Първото, за което му разказа, бе за шифъра на Цезар, използващ точен квадрат.
Цезар, разказа му тя, първи в историята използвал за писане шифри. Когато започнали да издебват от засада куриерите му и пренасяните от тях послания били прочитани от нежелани хора, той разработил прост начин да шифрова нарежданията си. Разбърквал текста им така, че съобщението да изглежда лишено от всякакъв смисъл. Естествено не било така. Броят букви във всяко съобщение бил равен на точен квадрат — шестнайсет, двайсет и пет, сто, в зависимост от това колко дълъг бил текстът на онова, което Цезар искал да изпрати. Предварително бил информирал кореспондентите си, когато получат подобно привидно безсмислено съобщение, да попълнят с него по редове квадратна решетка с нужния размер. После трябвало да прочетат текста по колони и така пред тях магически се появявало разбираемо послание.
С течение на времето методът на Цезар за пренареждане на текста бил възприет и от други и бил модифициран така, че да е по-труден за разбиване. Върхът на некомпютърната криптография настъпил на време на Втората световна война. Нацистите създали сложна шифрова машина, станала известна под името „Енигма“. Външно устройството напомняло стара пишеща машина с монтирани в нея месингови ротори, свързани един с друг посредством зъбни предавки, които се въртели взаимосвързано по крайно объркващ начин, за да заместят буквите на открития текст с други, което довеждало до напълно неразбираемо съобщение. Разчитането му било възможно само от онзи, който притежавал същата машина, настроена по същия начин както шифроващата.
Бекър слушаше запленен. Учителят се бе превърнал в ученик.
Една нощ, по време на организирана от университета постановка на „Лешникотрошачката“. Сюзан даде на Дейвид първата проста задача по разбиване на шифър. Той прекара антракта с химикалка в ръка, размишлявайки над 22-буквеното послание:
ПЯГБЯЛ РД ЦД РД ЖЯОНЖМЯФЛД
Досети се едва накрая, когато вече гасяха светлините за следващото действие. За да зашифрова съобщението, Сюзан бе заместила всяка буква с предходната в азбуката. Следователно, за да дешифрира кодирания текст, Бекър просто трябваше да замести всяка буква със следващата я: „А“ ставаше „Б“, „Б“ се превръщаше във „В“ и т.н. до „Я“, което, разбира се, ставаше, „А“. Той бързо направи това и сам се изненада от удоволствието да разчете петте прости думи:
РАДВАМ СЕ ЧЕ СЕ ЗАПОЗНАХМЕ
Бързо надраска късия си отговор и й го даде:
З ЯЖ
Сюзан го погледна и лицето й засия.
Бекър не се сдържа и се усмихна — вече бе на трийсет и пет, а се вълнуваше като ученик. Никога не бе привличан толкова силно от жена. Деликатните й черти и мекият поглед на кафявите й очи му напомняха за една стара реклама на Есте Лодер. Тялото на Сюзан може някога да бе било длъгнесто и непохватно, но сега тя бе станала гъвкава като върбова клонка. Беше стройна и висока, с пълни стегнати гърди и абсолютно гладък корем. Дейвид обичаше да се шегува с нея, че за първи път има възможност да излиза с представящ бански костюми фотомодел с докторат по приложна математика и теория на числата. Месеците се търкаляха и постепенно двамата започнаха да усещат, че са намерили нещо, което може да продължи цял живот.
Бяха изминали около две години след запознаването им, когато Дейвид някак неочаквано и за себе си й направи предложение. Бяха както обикновено на екскурзия в Смоуки Маунтинс. Лежаха в любимото си легло с балдахин в „Стоун Манър“. Даже не бе купил пръстен… просто го каза без никаква подготовка. Точно това най-много й харесваше в него: спонтанността. Целуна го продължително и силно. Той я взе в ръцете си и нежно съблече нощницата й.