— Много се радвам.
Адам улови треперещата ръка на възрастния мъж, усмихна се несигурно и добави:
— Джейсън забрави фамилното ми име, сър: Сейнт Клер.
— Знам — прошепна едва чуто Гай и очите му пламнаха от едва сдържано вълнение.
Джейсън го изгледа подигравателно.
— Сейнт Клер! Как не се сетих по-рано? Не можа ли да ти хрумне нещо по-добро от моминското име на майка ти?
— Какво искате да кажете? — смути се окончателно Адам.
Джейсън беше готов да му разкрие истината, когато забеляза застаналата на вратата Рейчъл и занемя. Видя, че тъща му се опира безсилно на рамката, и понечи да се спусне към нея, но Гай го изпревари. Подкрепи я с треперещи ръце и грижливо я настани на дивана. Без да ги е грижа за смаяните погледи на Джейсън и Адам, двамата впиха изпълнени с копнеж погледи един в друг.
— Рейчъл — промълви нежно Гай. — Любов моя… Не исках… Господи, само да можех да ти спестя всичко!
Страшно подозрение се надигна в гърдите на Адам и той понечи да пристъпи към майка си, но Джейсън го задържа. Адам го изгледа сърдито, но Джейсън прошепна в ухото му:
— Не сега, братко! В момента сме излишни, не виждаш ли! Да ги оставим да дойдат на себе си. Надявам се да успеем да удържим любопитството си.
Той го избута от стаята, излезе след него в коридора и тихо затвори вратата. Двамата се погледнаха в очите, без да говорят. След малко Адам не издържа:
— Не вярвам! Това е невъзможно! Баща ми е починал, преди мама да се омъжи за ърл Маунт.
Джейсън се постара да изглежда невъзмутим и сви рамене.
— Може би. Но ти приличаш досущ на Гай, освен това носиш моминското име на баба ми. Не смяташ ли, че поведението на двамата вътре беше недвусмислено?
Загубил самообладание, Адам стисна ръце в юмруци.
— Ей, ей! — промърмори успокояващо Джейсън. — Ако е вярно, не си в състояние да промениш нищо. — Двамата постояха още малко в коридора, после се отправиха бавно към малкия салон, седнаха пред камината и зачакаха да ги повикат.
Джейсън се постара да намери някаква тема за разговор, когато Гай открехна вратата. Макар все още да изглеждаше потиснат, лицето му беше огряно от тиха радост.
— Позволявате ли да влезем? — попита той.
Джейсън кимна и с любопитство проследи как баща му внимателно поведе Рейчъл към дивана. Тъща му също изглеждаше по-добре. Тя хвърли извинителен поглед към Джейсън, но не посмя да погледне Адам, застанал с гръб към тях пред камината. Гай се покашля, сякаш му предстоеше да говори пред голяма аудитория. Застана зад Рейчъл и положи ръце на раменете й. В гласа му прозвуча младежка дързост:
— Мисля, че ви дължим обяснение. Може би онова, което ще чуете, няма да ви хареса, но ние сме длъжни да ви разкрием истината — особено на Адам.
Ако ситуацията не беше толкова драматична, Джейсън щеше да избухне в луд смях. За да избегне обичайното красноречие на Гай, който ставаше много обстоятелствен при особени поводи, той се намеси спокойно:
— Доколкото разбирам, Адам е мой брат.
Рейчъл пребледня, после решително погледна сина си в очите и проговори с треперещ глас:
— Да.
Ръцете на Гай притиснаха раменете й.
— Както знаеш, Джейсън, бракът ми с твоята майка Антония беше истинска катастрофа. Живяхме известно време заедно, но накрая решихме да се разделим. След зряло обмисляне стигнахме до извода, че единственият изход е да се разведем.
Джейсън го изгледа и равнодушно сви рамене.
— Отношенията ти с Антония са си твоя работа. Не ми дължиш обяснение.
— И разведохте ли се? — намеси се буйно Адам.
Гай поклати глава.
— Когато заминах за Англия, с Антония бяхме постигнали съгласие. За да не предизвикваме скандал, тя щеше да се върне в Ню Орлиънс, а аз да се погрижа за юридическите подробности в Англия. Искахме да уредим положението си дискретно и без излишен шум. — Той помълча малко и сви рамене. — Ако Антония беше удържала на думата си, всичко щеше да се свърши — продължи горчиво той.
— Срещнал си Рейчъл, докато адвокатите са уреждали развода, така ли? — попита Джейсън.
Гай сведе поглед към Рейчъл и лицето му се смекчи.
— Да. Бях приятел с ърл Маунт и той ме покани за една седмица в Корнуел. Там срещнах Рейчъл, най-младата му братовчедка.
Джейсън смаяно вдигна вежди. Изумлението му не убягна от вниманието на Гай и той побърза да обясни:
— Така е и именно тези роднини ни помогнаха да потулим цялата тази грозна история.
— Значи вие сте… прелъстили майка ми? — попита измъчено Адам.
Рейчъл скочи като ужилена.
— Изслушай ме, Адам! — проплака умолително тя. — В деня, преди да замине за Корнуел, Гай беше получил писмо от адвоката си, в което му съобщаваха, че разводът е даден. Гай мислеше, че е свободен!