Адам се освободи меко от прегръдката й и се опита да я успокои:
— Не се вълнувай, мамо. Седни спокойно и не ме гледай така уплашено. Каквото и да се е случило, аз съм на ваша страна.
Рейчъл въздъхна и се свлече на дивана.
— Това е истината — потвърди Гай. — Повярвах, че съм свободен. Имаше обаче и друга причина да бързаме: родителите на Рейчъл искаха да я омъжат за сина на местния свещеник.
— Искам да знаеш — обясни с треперещ глас Рейчъл, — че нашата линия от семейството беше бедна и родителите ми държаха да ме видят задомена за почтен и заможен човек. Бяха категорично против да се омъжа за разведен като Гай. Според тях това беше абсолютно недопустимо. Какво можехме да направим? Оставаше ни само да избягаме…
— В Гретна Грийн ли отидохте? — попита с усмивка Джейсън.
— Естествено. Нямахме друг избор — отвърна разгорещено Гай. — Останахме известно време там. Шотландия е красива, ние бяхме влюбени, защо да се връщаме? — Гай отново прегърна Рейчъл. — Джейсън, това бяха най-щастливите дни в живота ми. А като разбрах, че ще имаме дете, бях сигурен, че вече нищо не може да ни раздели. — Гай млъкна и се взря с дълбока нежност в разстроеното лице на Адам. — Аз те обичах, мое момче, макар че не ми позволиха да те призная за свой син.
— След няколко месеца адвокатът трябваше да признае, че е допуснал грешка — пошепна безсилно Рейчъл. — По това време Гай не беше в Лондон и адвокатът отишъл при брат му, дук Роксбъри.
— Нали познаваш чичо си — продължи Гай. — Нищо не е в състояние да го развълнува. Той знаеше само, че съм отишъл на гости в Корнуел, и когато не се върнах, решил, че просто съм удължил престоя си. Нямаше представа, че съм се запознал с Рейчъл и съм я направил своя жена. Така че не предприе нищо, а ме изчака да се върна. Щом се прибрах в Лондон, най-спокойно ме уведоми, че все още съм женен за Антония. А по това време аз живеех семейно с Рейчъл.
Джейсън само изсвири през зъби, а Адам попита с отчаяние в гласа:
— Защо веднага не се разведе с Антония?
— Защото междувременно съпругата ми беше решила, че няма да й е особено приятно да се появи пред обществото в ролята на разведена жена — обясни горчиво Гай. — И не само това: тя самата бе пристигнала в Англия, за да предотврати развода.
Джейсън, който познаваше майка си и не си правеше илюзии за характера й, изгледа съчувствено Рейчъл.
— Когато истината излезе наяве, ърл Маунт и Роксбъри решиха, че най-добре е аз да се върна в Америка и да не се показвам повече в Англия. Изпратиха Рейчъл обратно в Шотландия, където на бял свят се появи синът ни. За да не пострада доброто й име, измислиха историята за падналия далеч от дома съпруг. Преди да замина, приписах на нероденото дете земите в Начез и оставих на ърл Маунт значителна сума, за да я връчи на детето на осемнадесетия му рожден ден. Но ръцете ми бяха вързани. Антония твърдо отказа да се разведе, макар че знаеше всичко за мен и Рейчъл. Стоях на колене пред нея, но нямаше никаква полза.
Възцари се напрегната тишина, прекъсната накрая от Адам:
— Ккаво ще правим сега?
— Нищо! — отговори решително Джейсън. Той отиде при Рейчъл и продължи с необичайно мек глас: — Мисля, че мъжете от нашето семейство са ви причинили достатъчно мъка, да не говорим за студенокръвната ми майка. Простете ни, ако можете.
— Не ми ли се сърдите? — попита плахо тя.
Джейсън поклати глава.
— Вие не сте ми отнели нищо. Бракът на родителите ми беше разрушен много преди срещата ви с Гай. Нямам нищо против, че имението в Начез принадлежи на Адам. Кажете ми само още едно — защо се омъжихте за ърл Маунт?
Рейчъл хвърли бърз поглед към Гай и отговори:
— Той беше добър към мен. След като трябваше да преодолее известни трудности, за да ми помогне, счетох, че му дължа нещо, и станах негова жена. Не го обичах, нито той мен. Сърцето ми принадлежеше изцяло на баща ви. Мъжът ми знаеше какво чувствам, но искаше наследник на името си. Мисля, че се почувства измамен, когато се роди Катрин. За съжаление имахме едно-единствено дете и то беше момиче.
— Благодарен съм на съдбата, че сте родили момиче — отговори с усмивка Джейсън. Още докато говореше, страхът за съдбата на жена му отново го завладя. Всички присъстващи внезапно се почувстваха несигурни.
— Мисля, че е време Рейчъл да се оттегли — проговори решително Гай. — Вечерта беше изтощителна за всички ни, особено за теб, скъпа. И утре е ден, нали?
След като вратата се затвори зад двамата, Адам изгледа въпросително брат си.
— Какво ли ще стане с тях? — промърмори замислено той.
— Зависи само от тях, не мислиш ли и ти така? Всъщност, какво е мнението ти за онова, което току-що чухме?