Когато се събуди, беше тъмно. Бяха я вързали като чувал с жито на гърба на един кон и препускането й причиняваше непоносими мъчения. Главата й се цепеше от болка, но дори в това състояние Катрин не изпитваше страх. Само безкрайно учудване, че е могло да й се случи нещо толкова невероятно. Скоро я завладя тревога за Джейсън. Как ли щеше да реагира на изчезването й?
Давалос познаваше Катрин само като дама, особено загрижена за правилата на доброто държание. Не знаеше нищо за живота й при циганите и дори не подозираше, че под брича й е скрит нож. Нямаше и представа от характера й. Когато извади парцала от устата й, очакваше сълзи, дори пристъп на истерия, а бе посрещнат с хладно презрение.
— Вие сте истински глупак — проговори натъртено Катрин. — Надявам се да сте се насладили на живота си, защото каквото и да сторите с мен, Джейсън ще ви настигне и ще ви убие.
Видял, че хората му са онемели от почуда, Давалос не можа да се стърпи и я зашлеви с все сила през устата.
— Млък! — изсъска ядно той. — Тук говоря аз! Как се осмеляваш да ме заплашваш!
Катрин усети вкуса на кръвта по разцепената си устна, но смайването на войниците стана още по-силно, когато на устните й се изписа високомерна усмивка.
— Лесно е да се хвалиш пред вързана жена, нали! Защо не ми отвържете ръцете да видим дали и в действителност сте толкова смел — произнесе подигравателно тя.
Давалос пламна от гняв и така я изрита с ботуша си, че тя се строполи на земята. Надвеси се над нея, очаквайки ново предизвикателство, но Катрин само пое с мъка въздух, спомни си нероденото дете и си заповяда да мълчи. Доволен, Давалос се обърна и гордо закрачи към хората си. Ето на! Беше доказал, че всички жени са еднакви! Трябваше им само да усетят мъжката сила, и се свиваха като уплашени кученца!
Ала Давалос се лъжеше. Когато продължиха пътя си, Катрин не престана да го подиграва пред всичките му хора, а когато я удряше, на лицето й се изписваше горда, презрителна усмивка.
Когато пред тях изникна сечището с напуснатия търговски пост, само гордостта поддържаше духа на Катрин. Вече бе; осъзнала, че Давалос я използва като примамка за Джейсън, и си блъскаше главата как да се изтръгне от лапите му. Отдавна можеше да се освободи от въжетата с помощта на ножа си — стига само да я оставеха поне за малко без наблюдение!
Беше толкова вдълбочена в обмислянето на възможностите за бягство, че изобщо не забеляза похотливия, оценяващ поглед, с който я проследи Давалос на влизане в дървената хижа. Когато я блъснаха в една малко помещение и залостиха вратата зад нея, очите й блеснаха, изпълнени с надежда. Ако я оставеха през цялата нощ тук, нямаше да закъснее да се възползва от предоставения й шанс. Вслуша се напрегнато в шумовете, които долитаха отвън. Войниците разседлаваха конете и палеха огньове. Очевидно щяха да нощуват тук. Щом заспяха, тя щеше да освободи ръцете си, да се промъкне през прозореца, да се метне на гърба на най-близкия кон и да офейка.
Пред вратата проникна дим от огъня, запален в отдавна неизползваното огнище в главното помещение на дървената хижа. Ако се съдеше по шумовете, войниците се подготвяха за спане. Катрин трескаво размисляше. Колко ли време щяха да останат тук? Дали Давалос не възнамеряваше да устрои клопка? И ако да, какво можеше да се предприеме срещу това?
Отварянето на вратата сложи край на размишленията й. Видя Давалос и си наложи да изглежда спокойна.
— Май е време за хранене на дивите животни? — попита с хаплива ирония тя.
Странно, но Давалос само се усмихна, остави на земята донесената чиния с боб и отвърза ръцете й. Катрин сметна, че мъжът веднага ще се оттегли, но още докато разтъркваше отеклите си китки, забеляза, че той затваря вратата и я подпира с тежката греда. В душата й се промъкна неприятно предчувствие, но тя побърза да го прогони и се зае с донесеното ядене. След това му протегна ръце и с равнодушно изражение на лицето зачака отново да я върже. Давалос очевидно нямаше намерение да го стори. Той застана пред нея и проговори със странно дрезгав глас:
— Знаеш, че винаги съм ти се възхищавал. Още в Начез. А и начинът, по който се бунтуваш срещу мен, те прави още по-желана.
Катрин занемя. Божичко, проплака вътрешно тя, само това не! Отдръпна се назад и отговори с пресъхнало гърло:
— По много странен начин показвате възхищението си.