Грозна усмивка разкриви тънките му устни.
— Ето, виждаш ли! Ти не преставаш да ме възбуждаш. Другите жени щяха да се молят или да се облеят в сълзи — а ти продължаваш да се браниш! Направо съм луд по теб. — Направи многозначителна пауза и продължи: — Твоят мъж не те обича, ти също не си влюбена в него, иначе нямаше да се криеш в гората. Аз ще ти помогна да се отървеш от него и ще те направя най-богатата жена в Нова Испания.
Катрин не можа да повярва на ушите си. Застана в средата на малкото помещение и разтърси глава, за да прогони обзелото я замайване. Давалос, който продължаваше да се усмихва, посегна към нея. Катрин се превърна в отбраняваща се лъвица — съпротивата й изглежда му хареса, но когато за трети път успя да му се изплъзне, загуби търпение и отново завърза ръцете й на гърба. Като хванато в клопка животно, Катрин огледа трескаво стаичката, надявайки се да открие начин за бягство или средство, което да я предпази от онова, което идваше. Но тук нямаше нищо освен четирите голи дървени стени.
— И това ми било мъж! — изсъска разярено тя. — Вие май вземате жените само когато са вързани!
Давалос беше ослепял и оглушал от похот. Той я метна като чувал на пясъчния под, разкъса ленената й риза и впи нокти в пълните й гърди. Катрин едва не изпищя, но запази самообладание и безпомощно проследи с поглед как брутално смъкна от краката й брича. Сърцето й лудо заби, когато малкият сребърен нож падна на земята, полускрит от панталона. Единствената й надежда беше по някакъв начин да се добере до него.
Ала вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за отвратителната действителност на мига; Виеше се като змия, блъскаше го, трескаво стискаше крака, ала трябваше да изтърпи грубите милувки на ръцете му, които се плъзгаха по голото й тяло. Когато Давалос се самозабрави и понечи да я целуне, зъбите й се впиха с все сила в долната му устна и едва не откъснаха месо. Трябваше да я удари силно по слепоочието, за да я накара да го пусне. Нищо не можеше да го спре. Отчаяната й съпротива само засилваше дивата му похот. Почти загубила съзнание от изтощение и отврата, Катрин го усети да прониква в утробата й.
Разтърсвана от гняв и мъка, тя изтърпя буйните му тласъци и по някое време ядно изсъска:
— Хайде, няма ли да свършвате вече! Прилоша ми!
Най-после мъчението свърши, болката между краката й отслабна, с доволно ръмжене Давалос се претърколи настрана.
Насилникът намъкна набързо дрехите си, без да откъсва очи от бялото й, сега покрито със сини петна тяло. Катрин потръпна от ужас. Ами ако я вземеше още веднъж! Заповяда си да лежи неподвижно, без да помръдва, но ръцете му отново се плъзнаха по тялото й. Още не бе задоволил животинската си похот. В този миг откъм съседната стая се чуха шумове и Давалос скочи. Смръщи чело, вслуша се и за нейна изненада развърза ръцете й.
Катрин изфуча като дива котка и се нахвърли върху него, но той беше подготвен и избягна нападението. Отстъпи назад, замахна и с такава сила стовари юмрука си върху брадичката й, че Катрин полетя към стената.
— Оставям те сама — проговори ледено испанецът. — Скоро ще се върна и ако не си облечена, ще си поиграем още малко. Ако продължаваш да се отбраняваш, ще те дам на войниците, за да те научат на малко послушание.
Когато се върна, Давалос побърза да върже ръцете й на гърба. Помнейки предупреждението му, Катрин не помръдна. Ала той хвърли отгоре й едно одеяло и заяви:
— Тази нощ ще те оставя да се наспиш. — Катрин го изгледа смаяно и лицето му се разкриви от обичайната грозна усмивка. — О, не мисли, че съм ти се наситил! Само че хората ми не са много доволни от малкото ни забавление и ако продължим, ще трябва да те деля с тях. Ще изчакам, докато останем насаме. Това само засилва апетита ми. Щом пристигнем в Накодочез, ще те любя до насита — пък после може да те дам на войниците.
Катрин го удостои с унищожителен поглед и обръгналият на битки испанец се почувства неловко. В гласа му прозвуча неприкрита заплаха:
— И не си въобразявай, че ще успееш да избягаш! Поставил съм навсякъде постове и ако те хванат, със сигурност ще потанцувате легнали в тревата, преди да се върнете при мен.
Най-после вратата се затвори зад гърба му. Без да губи време, Катрин изтича до прозореца и огледа внимателно осветеното от луната сечище. Видя застаналите на пост войници и на гърлото й заседна буца. Когато един от мъжете се приближи да прозореца и похотливо й се ухили, тя се отдръпна отвратено. Все пак мракът представляваше известна защита.
Прехапа нерешително устни, обмисли отново възможностите за бягство, но накрая се отпусна обезкуражено на леглото и прекара нощта в полусън, мятайки се безпокойно насам-натам, без да бъде в състояние да заспи.