Все още твърде слаба, Катрин отпусна глава на възглавницата и с немощен глас извика Джейсън. Не беше възможно мъжът да е чул тихия й зов, но сякаш бе усетил събуждането й, защото само след миг открехна тежката дървена врата и влезе с тихи стъпки в стаята.
Беше облечен като ловец — риза и панталон с ресни, и двете от кожа. Мокасините му не вдигаха и най-малък шум. Катрин се надигна насреща му. В погледа й се четеше странна смесица от любов и безнадеждност.
— По-добре ли си? — попита меко той.
— Загубих детето си, нали? — прошепна едва чуто тя. Джейсън кимна едва забележимо.
— Това не е толкова страшно, котенце. Ще имаме и други деца. Важното е да оздравееш бързо.
— Много добре знаеш, че няма да имаме повече деца — отговори жално тя.
Джейсън се усмихна успокояващо.
— Не си въобразявай такива лоши неща. Не искам да се вълнуваш. По-късно ще имаме много време да говорим. Сега лежи и оздравявай.
Катрин беше изтощена до смърт и нямаше сили дори да вдигне глас, но беше твърдо решена да го уведоми, че повече няма да бъде обект на плътските му желания.
— Аз не искам повече деца от теб.
Нежността, озарила лицето на Джейсън, отстъпи място на мрачна замисленост.
— По-късно — отвърна кратко той. — По-късно ще говорим. Искам само да се възстановиш.
Отслабена от загубата на кръв, Катрин не беше в състояние да му обясни. Поклати безпомощно глава и се обърна към стената. Джейсън не се помръдна от мястото си, докато в стаята не се появи Пиещия кръв. Той приседна на пода до огнището и скръсти крака по индиански обичай. След известно време Джесън попита:
— Няма ли да се върнеш в Тер дю Кьор?
Пиещия кръв поклати тържествено глава и отговори с дълбок, мелодичен глас:
— Болно ми е да не се подчиня на волята ти, братко, но испанецът е гадна змия с отровни зъби, които трябва да бъдат изтръгнати из корен. Докато седим тук и се съвещаваме, змията се е свила на кълбо и се готви за нов скок.
— Проклятие! Да не мислиш, че не знам! Аз също бих тръгнал по следите му, но първо трябва да се погрижа за жена си.
Индианецът кимна бавно.
— Ти казваш истината, братко. Аз никога не бих изпреварил отмъщението, за което жадува кръвта ти. Но ти си възпрепятстван от задължението да излекуваш жена си. Докато чакаме, змията може да се скрие и никога вече да не я намерим.
— Искаш да тръгнеш сам подире му, така ли? — промърмори потиснато Джейсън. — Опасно е. Давалос сигурно очаква да предприемем нещо.
— Опасността подслажда успеха — отговори спокойно индианецът и черните му очи се втренчиха в някаква точка зад гърба на приятеля му. Джейсън побърза да се обърне и откри, че Катрин отново е будна.
Младата жена се бе подпряла на лакът, изпълнените й с болка очи се взираха настойчиво в тези на индианеца. Джейсън усети, че двамата си разменят безмълвно послание. Пиещия кръв бе разбрал нещо, което беше убягнало от вниманието му.
Катрин трепереше с цялото си тяло. Очите й блестяха трескаво. Индианецът знаеше какво се бе случило с нея! Незабележимото му кимване потвърди прозрението й и тя изсъска през здраво стиснати зъби:
— Убий Давалос, моля те! Убий го заради мен!
Джейсън не можеше да се възпротиви. Присви очи и отговори:
— Е, щом сте мнозинство, не ми остава нищо друго, освен да се, съглася. Поне по една точка всички сме на едно мнение: Давалос трябва да умре.
Катрин падна на възглавницата и затвори очи. Джейсън се приведе над нея, приглади назад разбърканите тъмни къдрици, помилва студеното й чело и прошепна:
— Ти наистина си кръвожадна дива котка! Би трябвало да почиваш, не да подслушваш разговорите ни. Мъжките проблеми не са за нежните ти ушенца.
Катрин отвори широко очи и отвърна с частица от предишното си ледено високомерие:
— Щом не ми позволявате да слушам, разговаряйте на друго място, не в спалнята ми.
Джейсън я помилва по бузата и махна на Пиещия кръв да излязат. Катрин проследи как вратата се затвори зад двамата мъже и тихо изруга:
— Не биваше да приемат думите ми толкова дословно!
Джейсън вече помагаше на приятеля си да оседлае един от конете. Всичко, което носеше със себе си Пиещия кръв, бе увито в едно одеяло и завързано зад седлото. Двамата си протегнаха ръка и дълго се гледаха в очите. Най-после Джейсън прекъсна мълчанието:
— Бъди предпазлив, братко. Ако не ни завариш тук, знаеш къде да ни намериш. Ще чакам две луни и ако дотогава не си се върнал в Тер дю Кьор, ще тръгна да те търся.
Пиещия кръв кимна сериозно. Знаеше, че Давалос е осъден да загине ако не от неговата, то от ръката на Джейсън. Само след секунди едрата му фигура изчезна между дърветата.