За да се отърве от мъчителните си терзания, Джейсън се зае с всекидневни задължения. Провери какво правят конете, прегледа раните на врания жребец, които се оказаха не толкова тежки. Следващата му работа беше да подреди седлата и част от запасите в близкия навес. Напълни ведро с вода и го сложи на огнището. После насече дърва за огрев.
Катрин беше изцяло зависима от него и едва не умря от стеснение, когато вечерта Джейсън я съблече, за да измие умореното й тяло. Захвърли окървавените дрехи в един ъгъл, наля гореща вода в един леген и я избърса внимателно с мократа кърпа. Даваше си вид на опитен болногледач, въпреки че сърцето му се свиваше от болка. Разкъса на ивици донесената ленена кърпа и превърза раните й. След това я уви в друга кърпа и хладният лен погали с божествена мекота измъченото й тяло. Макар че лицето й пламтеше от срам, тя се отпусна с благодарствена усмивка на възглавниците. Без да издава чувствата си, Джейсън я зави с приготвеното одеяло и едва когато я настани удобно в чистото легло, започна да я разпитва какво беше преживяла при Давалос. Катрин зарови лице във възглавниците и отговори през сълзи:
— Не искам да говоря за това.
Джейсън въздъхна и я остави на спокойствие. Имаха време да говорят за случилото се, а и не биваше да й напомня за изгубеното дете. Утешаваше се, че имаха Никълъс, който растеше сигурен и добре защитен в Тер дю Кьор.
На следващата сутрин Джейсън намери в един от поставените капани млада сърна и свари гъст, ароматен бульон, който Катрин изпи до последната капчица.
На третия ден й позволи да стане за малко, но веднага щом забеляза първите признаци на умора, грубо я изпрати обратно в леглото. Слаба и безпомощна, Катрин не можа да се удържи и избухна в плач. Джейсън беше разтърсен до дън душа от този изблик. Положи я в леглото, седна до нея и се облегна на стената. Прегърна я, за да я стопли, да й вдъхне нова увереност. В дрезгавия му глас прозвуча искрено разкаяние:
— Не плачи, миличката ми. Моля те, не плачи! Не биваше да ти се карам, но аз съм си един недодялан глупак! Щом се почувстваш по-добре, ще ми отмъстиш за всички обиди.
Катрин изхълца, вдигна поглед към него и откри в очите му толкова нежност, че отново й се доплака. Сигурно сънувам, каза си невярващо тя, не е възможно Джейсън да ме гледа с такава любов. Той я целуна по върха на носа и прошепна:
— По-добре ли си вече?
Внезапно лицето на Катрин се озари от сияйна усмивка и сърцето на Джейсън се разтвори. Двамата дълго седяха и се гледаха, погълнати един от друг. Накрая Джейсън я притисна меко във възглавниците.
На следващата сутрин Катрин се събуди с възстановена енергия, но едва на шестия ден Джейсън й позволи да облече чистия брич и новата риза, които беше донесъл. Този ден вечеряха на масата, после застанаха един до друг на прага и дълго се взираха в залязващото слънце. Ръката му се протегна от само себе си и обви рамото й. Сгушена в прегръдката му, Катрин наблюдаваше непрекъснатата смяна на цветовет® по вечерното небе. Искаше й се този миг на неизпитвано досега чувство за взаимна принадлежност никога да не свършва. Ала когато забеляза, че жена му потреперва от студ, Джейсън я побутна меко към стаята и затвори вратата.
След като бе прекарала толкова време в леглото, мисълта да се отпусне отново върху меката постеля й беше неприятна. Наля си чаша кафе от каната, оставена до огъня, приседна на един стол и заговори с бодър глас:
— Мисля, че е твърде рано за лягане. Разкажи ми за хижата. Как я намери?
Джейсън също си наля кафе, седна насреща й и започна да отговаря на любопитните й въпроси.
— Джейсън, какво всъщност си открил в пустошта на Нова Испания? — попита по едно време Катрин. — Знам, че не е било Сибола, но съм сигурна, че си намерил нещо интересно.
Джейсън се поколеба, после остави чашата си на масата и на свой ред зададе въпрос:
— Откъде ти хрумна това тъкмо сега? Не си спомням да съм твърдял подобно нещо.
— Разбира се, че си намерил нещо! Давалос трябва да има сериозни основания, за да е толкова убеден в съществуването на съкровището. Какво ще кажеш например за златната гривна, която не сваляш от рамото си? Сигурна съм, че тя има връзка с търсеното от Давалос!
Джейсън прокара пръст по наболата си брада.
— Не, гривната не означава нищо. Но тя е единственият накит, който ми харесва. — Без да обръща внимание на недоверието, изписано в очите й, той продължи: — Има две такива гривни. Някога имах приятел на име Филип Нолан. С него и Пиещия кръв наистина открихме нещо като съкровище. Но то не беше нито толкова огромно, нито толкова ценно като Сибола.