Рейчъл разтърси глава, за да прогони тъжните мисли, и се обърна отново към дъщеря си, която крачеше неспокойно из стаята.
— Не обръщай внимание на Сеси, скъпа моя — каза меко тя. — Тя си е такава. Хайде, разгледай поне къщата.
Катрин усети, че Рейчъл предпочита да остане сама. Затова излезе, прекоси с леки стъпки коридора и влезе в малката стара библиотека, която на сутринта й беше посочила леля Сеси. Катрин обичаше библиотеката. Едната стена беше изцяло покрита със стари томове, подвързани в кожа. На отсрещната стена имаше огромна каменна камина. Пред нея беше поставен старомоден кафяв диван, а пред прозореца имаше огромно писалище.
Едва беше затворила вратата след себе си, когато някой влезе в библиотеката. Катрин очакваше да види някой от слугите и се обърна с въпросителна усмивка. Вместо това пред нея се изправи Клив Пендълтън. Усмивката замръзна на лицето й.
— Тъй като ти упорито ме избягваш, мога да се смятам за щастлив, че реших да посетя Елизабет именно сега — започна той.
— Сбъркал си вратата — отговори твърдо Катрин. — Аз не съм Елизабет.
Мъжът потисна напиращия гняв и се усмихна. Посегна и я помилва по бузата. Катрин се стресна, сякаш я беше ударил, и отблъсна ръката му.
— Кой знае какво ни готви бъдещето — промърмори многозначително мъжът. — Ако можеше да преодолееш детинското си недоверие към мен, щеше да установиш, че имам какво да предложа на една жена. Майка ти със сигурност няма да има нищо против, ако… ако те просветя по някои въпроси.
Хладният му поглед се плъзна по тялото й и той отново бе обзет от онова сладко-горчиво чувство, което само Катрин беше в състояние да събуди в душата му. Защо трябваше малката да се върне след всичките тези години? Защо беше станала толкова красива? Клив простена задавено. Спокойствието му изчезна и той я сграбчи в обятията си.
Когато усети топлата й, мека уста, той я притисна с все сила до себе си и провря език между устните й.
Катрин очакваше тази целувка и тъй като не знаеше какво означава това нежно докосване между мъжа и жената, беше любопитна да разбере какво се случва в опиянението на страстта. В първия момент остана неподвижна, но скоро разбра ужасната си грешка — чуждият език в устата й беше неприятен, а когато ръката му се спусна надолу към гърдите й, стройното моминско тяло се потресе от отвращение. Объркана и отвратена, тя го блъсна с все сила, но без успех. Клив се направи, че не усеща съпротивата й, и я притисна още по-силно до себе си. Катрин трябваше да напрегне всичките си сили, за да освободи едната си ръка. Побесняла от гняв, тя сви юмрук, замахна и го удари по ухото. В същото време острото й токче настъпи крака му. Нападнат по толкова болезнен начин, Клив беше принуден да я пусне. Страстта му угасна също толкова бързо, колкото се беше появила.
Без да го удостои с поглед, Катрин грабна от писалището сребърния нож за отваряне на писма и го насочи право в гърдите му. Когато Клив направи несигурна крачка към нея, тя изфуча като разярена тигрица:
— Остани на мястото си! Ако се приближиш, ще ти покажа как циганите умеят да си служат с ножа!
Клив разбра, че днес няма да постигне нищо повече, затова й се усмихна, сигурен в крайната победа, и излезе от библиотеката.
Трябваше да мине доста време, преди Катрин да се успокои. Тя прекоси помещението, коленичи пред камината и протегна ръце към весело пращящия огън. След малко приседна на дивана, облегна глава на една възглавница и тъжно се загледа в пламъците. Мислите й се понесоха към Адам. Дали наистина беше щастлив в далечната Америка, както я уверяваяше в малкото си писма? Много й липсваше и до днес, след тригодишно отсъствие.
Катрин беше много самотна, макар да не го осъзнаваше. В училището на мисис Сидънс имаше една-единствена приятелка — плахата и мека Аманда Харис. За съжаление приятелството им не трая дълго. Когато завършиха училище, пътищата им се разделиха. Аманда заживя при баба си, овдовялата дукеса Ейвън, а Катрин се върна в Хантърс Хил. Тя беше щастлива да живее отново на село и не обръщаше внимание на света около имението.
Къщата беше обхваната от приготовленията за вечерята. Последното, което Катрин чу, преди да заспи, беше камбаната на големия часовник в партера.
Часове по-късно девойката изведнъж се събуди. Не знаеше какво я е стреснало, но ако се съдеше по шумовете, които долитаха откъм партера, балът на леля Сеси беше в разгара си. Безшумна като котка, Катрин се протегна и примигна към бледата жарава в камината. Понечи да стане, когато шумоленето на хартия я накара да замръзне на мястото си.