Тя надникна иззад възглавницата и изненадано видя зад писалището напълно непознат мъж. До лакътя му трепкаше запалена свещ, тъмната му глава беше сведена над разпечатано писмо. Очевидно не беше забелязал спящото момиче.
Катрин не можеше да види лицето му, но от начина, по който беше облечен, заключи, че е един от гостите на леля й. Внезапно, сякаш бе усетил, че някой го наблюдава, мъжът вдигна очи. Светлината на свещта огря лицето му и сърцето на Катрин се сви болезнено. Девойката се взря като хипнотизирана в това твърдо, тъмно лице. Странна възбуда завладя тялото й. Очите на непознатия обхождаха изпитателно помещението. Когато не откри нищо, той сви леко широките си рамене и отново се наведе над писмото.
Обзета от сляпа, с нищо необоснована паника, Катрин скочи и се плъзна към вратата. Не разбираше защо се уплаши толкова от присъствието на чуждия мъж, знаеше само, че трябва веднага да избяга. Тъкмо протегна ръка към бравата, когато гръмовит глас с чужд акцент я закова на място.
— Arretez! Спрете! Стоп!
Катрин се обърна и го видя да става от стола; очите им се срещнаха. Внезапно страхът изчезна и тя се ядоса на глупостта си. Не знаеше какво друго да направи, затова му се изплези нахално и хукна нагоре по стълбата, сякаш я гонеха всички демони на ада. Веселият му смях продължаваше да кънти в ушите й.
Като дете, което се плаши от чужди хора, Катрин изтича да се скрие в стаята на майка си. Тя почука, вмъкна се бързо вътре и затръшна вратата.
— Катрин! — извика изненадано Рейчъл. — Какво ти е, детето ми? Защо си още будна? Много е късно.
Катрин я целуна леко по бузата и отговори:
— Заспах долу в библиотеката и се събудих само преди минута. Какво да направя за теб?
Двете поговориха малко, после Катрин пожела на майка си лека нощ и се прибра в стаята си.
Нито Рейчъл, нито Катрин бяха помислили да вземат прислужница със себе си в Лондон. Девойката се съблече сама, пъхна се гола в леглото и се наслади на грешната радост, която я изпълни при допира на меката завивка. Хихикайки тихо, тя си представи какво щеше да каже майка й, ако можеше да я види. Внезапно приповдигнатото й настроение се изпари и по тясното лице пробяга тъмна сянка. В мислите й отново изникна тъмното, дръзко лице на непознатия в библиотеката. Зелените очи сякаш я пронизаха.
Катрин се опита да прогони мъжкото лице от мислите си, но то и едрата, широкоплещеста фигура сякаш се бяха вдълбали в паметта й. И сега усещаше онова непонятно вълнение, което я бе обзело при вида на коравото, мускулесто тяло, скрито под небрежната елегантност на облеклото, чувстваше полъха на безогледната жажда за приключения, която се излъчваше от цялото му същество. Колко прекрасно беше, когато го бе наблюдавала скрито…
Неспокойна, измъчвана от странни мисли и непознати чувства, тя се мяташе в леглото си. След малко забарабани ядно по невинните възглавници и се нарече глупава гъска. Как можеше да се захласва така по мъж, когото никога повече нямаше да види? Пък и той вероятно е само някой надут пуяк, каза си сърдито тя, и ще ми доскучае до смърт, ако трябва да слушам приказките му.
Ала нищо не можеше да го прогони от фантазията й. Тя въздъхна примирено и започна да си представя възможните продължения на кратката им среща. Малко преди да заспи, се замисли как ли щеше да се почувства, ако коравите му устни се бяха впили в нейните.
4
Джейсън Бове дьо Юлоа Севидж избухна в смях и се отпусна на стола си. Каква нахална малка обесница! Така го уплаши, когато вдигна поглед и я видя да се промъква към вратата! Изобщо не очакваше, че една млада дама може да му изплези езика си. Джейсън смръщи замислено чело. Знаеше, че не може да е била някоя от слугините, защото роклята й беше много елегантна; но пък не беше облечена като за бал, следователно не беше някоя от гостенките. Сестрите на Елизабет бяха твърде малки… Коя, по дяволите, беше тази малка красавица със святкащи от гняв очи? Помисли още малко, после с въздишка се посвети отново на разчитането на писмото на Баримор. Приятелят му имаше ужасен почерк!
Джас!
Кога най-после ще дойдеш? Ловът не ни доставя никакво удоволствие и двамата с Харис не преставаме да се дразним. Вече знам, обещал си да придружиш Аманда и баба й до Браунли, но не можеш ли да ги убедиш да тръгнат малко по-рано?
Достатъчно за нашите проблеми. Тъй като знам, че проклет конекрадец като теб се интересува единствено от разните му там кранти, аз се поогледах наоколо и открих няколко, които със сигурност ще ти се понравят. Видях ги в един цигански лагер, разположен в имението на графиня Маунт (това е лелята на прекрасната Елизабет). Ако искаш, Харис ще те запознае с графинята, макар че годината на траур още не е изтекла. Най-добре е да сключиш сделката със самите цигани. Във всеки случай конете са първокласни. Но нали знаеш, циганите рядко се задържат дълго на едно място — затова побързай да дойдеш.