Изпращам това писмо по най-нахалния си слуга. Дадох му строга заповед да те намери, където и да си. Дано има късмет да те завари в някое неловко положение.
Пратеникът на Фреди предаде писмото на Джейсън на самия бал, докато всички танцуваха — сякаш беше въпрос на живот и смърт. Като внимателен домакин бащата на Елизабет го отведе в библиотеката и го остави сам, за да прочете необезпокояван предполагаемата катастрофална вест. Типично за Баримор — да обяви намирането на няколко коне за събитие от световен мащаб!
Джейсън се усмихна и хвърли писмото в догарящия огън. Реши, че няколко дни на село ще му се отразят много добре. И без това беше започнал да скучае, особено откакто някои възрастни дами упорито се опитваха да го въведат в семейства с дъщери на възраст за женене.
Когато зад гърба му се чу лек шум, Джейсън се обърна рязко и се изненада от разочарованието, което изпита. Защо ли в стаята бе влязла Елизабет, а не вълнуващото момиче от преди малко?
С подканваща усмивка и чаровно поклащане на хълбоците Елизабет се запъти към писалището. Меднозелената бална рокля беше толкова дълбоко изрязана, че едва закриваше гърдите й. Уханието на парфюма й го обгърна в сладка мъгла. Гласът й прозвуча омайващо:
— Ето къде сте се скрили! Татко каза, че сте получили неприятна вест. Надявам се, че не е било нещо сериозно?
— Не. Но ако знаех, че неприятната вест би могла да ви доближи до мен, щях много отдавна да се погрижа да получа някоя.
Елизабет го удари с ветрилото си по ръката.
— Ах, какъв сте бил! Просто се разтревожих за вас, нищо повече.
Тя го погледна с нескрито любопитство, но Джейсън не отговори на неизречения въпрос и бавно я привлече към себе си.
— Само от загриженост ли дойдохте тук? — попита съвсем близо до устата й той.
Преди младата жена да успее да отговори, той затвори устата й с бурна, почти груба целувка, която не оставяше съмнение за обзелото го желание. Елизабет се притисна до него, замаяна от натиска на устните му. По тялото й пробягаха сладостни тръпки.
— Ще се срещнем ли след бала на някое не толкова оживено местенце? — попита тихо Джейсън, но Елизабет побърза да се изтръгне от прегръдките му.
Тя отстъпи крачка назад и започна да си вее с ветрилото.
— Много сте нахален, сър! Мисля, че сте си съставили погрешна преценка за мен. Не мога да остана насаме с вас. Трябва да внимавам за доброто си име. — Гласът й звучеше прегракнало. — Лондон е пълен с клюкари. Ами ако ни види някой?
Джейсън се усмихна с нескривана ирония.
— Какво предлагате? — попита направо той.
Този въпрос и желанието, което беше изпитала в прегръдките му, я накараха да загуби самообладание, макар и само за миг. Елизабет му обърна гръб и несигурно захапа долната си устна. Беше й омръзнало да зависи изцяло от милостта и великодушието на Клив Пендълтън и отчаяно си търсеше добра партия за женитба. Джейсън Севидж беше точно мъжът, от когото имаше нужда.
За съжаление тя знаеше много добре, че Джейсън и насън не помисля да се обвърже. А след като веднъж вече беше станала тема за разговор на целия град, не можеше да си позволи да завърже открита връзка с красивия джентълмен от Луизиана. От друга страна пък — ако станеше негова любовница, той със сигурност щеше да прояви щедростта си. Можеше да се надява на скъпи подаръци и накити, които по-късно да превърне в приятно звънтящи златни монети. Освен това положението на поддържана любовница й даваше значителни шансове един ден да стане мисис Севидж. Думите, пошепнати сред копринените възглавници, вече бяха отвели немалко мъже пред олтара. Тя го изгледа дяволито и въздъхна:
— Толкова сте нетърпелив. Оставете ме да помисля.
Джейсън разгада без усилие хода на мислите й и не можа да удържи подигравателната си усмивка. Поклони се и отвърна:
— Вие сте възхитителна, мадам. Очаквам с нетърпение решението ви. Ала след като сте толкова загрижена за доброто си име, смятам, че е най-добре да не ни виждат повече заедно.
Елизабет не можеше да се откаже толкова лесно от приятното усамотение.
— Винаги ли сте толкова предпазлив? — предизвика го тя. — Тогава не е чудно, че посланик Кинг ви приема с такова удоволствие!
Джейсън присви очи. Чичо му го беше предупредил, че Елизабет Маркъм работи за Клив Пендълтън, но той не бе пожелал да повярва. Ето че тя наистина се готвеше да го разпитва.