— Какво си намислила пак, красавице? — попита тя. Унесеното изражение на Катрин не бе убягнало от бдителните й очи.
Младото момиче се усмихна виновно и помогна на старицата да изкачи последните стъпала.
— Ти ме познаваш по-добре от всеки друг, Рейна. Нищо не мога да скрия от теб.
— Забравяш, че отгледах и теб, и негодния ти брат.
— Стара лицемерка! — засмя се Катрий. — Много добре знам, че „негодният ми брат“ е зеницата на окото ти! Все едно какви ги вършеше Адам, ти никога не му се караше.
Катрин усети, че старата циганка е потисната от нещо, и бързо попита:
— Какво те тревожи, Рейна? Да не е заради Клив?
Старата жена изпухтя отвратено.
— Да не мислиш, че ще седна да си блъскам главата заради глупак като него! — После присви очи и попита: — Какво искаше?
Катрин не можеше да каже истината, защото властната циганка щеше веднага да предприеме нещо срещу Клив. Освен това Рейна мразеше Рейчъл. Никога не бе простила на благородната дама, че й е отнела децата. Фактът, че Рейчъл им е родна майка, не беше от значение за Рейна. Макар че изгаряше от желание да довери страховете си, Катрин трябваше да лъже.
— Искаше да ме види… — започна бавно тя.
— Това и аз го знам! — изфуча Рейна. — Искам да чуя защо.
— Чул, че съм в лагера, и бил любопитен да ме види в циганска носия.
— Ти май ме правиш на глупачка! — ядоса се Рейна.
— Моля те, Рейна, недей така! Честно, дошъл е само от любопитство. Нали го знаеш Клив. Пъха си носа навсякъде.
— Глупости!
— Вярно е! Иска да знае всичко за мен и не за първи път е тук.
Рейна не беше удовлетворена от отговора, но предпочете да премълчи. Много повече я интересуваше мнението на Катрин за грамадния млад чужденец, който разглеждаше конете.
— Какво иска онзи непознат от Мануел? — попита сърдито тя. Очите на Катрин заискриха от гняв.
— Той е едно надменно конте! Твърди, че е дошъл да види конете ни, но съм сигурна, че е довел приятелите си само за да се позабавляват.
— Това ли е всичко? Коне и забавления?
Катрин стана от леглото и отиде до прозореца. Ръцете й подръпваха замислено завесата.
— Не, не е всичко. Иска да му стана любовница! И знаеш ли какво ми каза? Че щял да плати за услугите ми много повече от Клив Пендълтън.
— Какъв мъж! — изграчи замечтано Рейна. — Истински жребец! Пристига в лагера и веднага заявява, че ще се качи отгоре ти. Би трябвало да се радваш, че си му харесала от пръв поглед.
Катрин, която не разбираше вече нищо, попита смутено:
— Наистина ли смяташ, че… трябва да му стана любовница?
— А ти искаш ли? — попита Рейна, без да откъсва очи от нея.
— Разбира се, че не! Искам да му дам урок! Заслужава си го! Въобразява си, че ще скоча в леглото му щом щракне с пръсти!
— Ако беше едно от нашите момичета, с истинска циганска кръв, нямаше да се почувстваш обидена. Щеше да мислиш за златото, което би могла да спечелиш. Само си представи какво би означавало за теб благоволението на един такъв мъж, ако не беше лейди Катрин.
— Обаче аз съм лейди Катрин!
— Така значи. Тогава ми кажи какво търсиш в циганския лагер и защо си се отделила с чужд мъж на полянката като някоя евтина уличница? — Гласът на Рейна звучеше безизразно, лицето й се бе превърнало в студена, сива маска.
Катрин гледаше смаяно. Рейна никога не говореше с този тон. Очите и плувнаха в сълзи. Старицата продължи безмилостно:
— Време е да решиш. Вземи го и стани една от нас — или се махни оттук! Не можеш да бъдеш едновременно дама и циганка. Моето желание е да ни напуснеш.
— Защо? — попита слисано Катрин.
— Да не мислиш, че този млад американец ще е единственият, който ще те поиска? — попита гневно Рейна. — Да не си въобразяваш, че циганите са длъжни да те защитават? Да не мислиш, че Мануел или аз ще бъдем винаги наблизо? Какво щеше да стане, ако младият жребец беше решил да те яхне направо на поляната? Не клати глава! Приятелите му щяха да ни държат в шах с пушките си, докато той се забавлява! Да не мислиш, че такива неща не се случват? — Гласът на Рейна пресекваше от възбуда. Очите й не се откъсваха от шокираното лице на девойката. — Как мислиш, откъде дойде детето на Амбра? Ей сега ще научиш! Един млад господин, същият като твоя красив американец, пристигна един следобед в лагера, придружен от приятелчетата си. Мъжете ги нямаше. Амбра му хареса и я изнасили пред очите на всички. Позволи и на приятелите си да се позабавляват. Ще ти хареса ли, ако постъпят така и с теб, моя горда лейди? — Дишайки тежко, Рейна се отпусна на стола. Лицето й пламтеше от гняв.
Катрин я гледаше потресено.
— Не знаех това — пошепна едва чуто тя.