— Не знаела! — изсъска ядно Рейна. — Откъде би могла да го узнаеш? Ти си изисканата лейди Тримейн, която с удоволствие си играе на циганка. Разбира се, че не знаеш какво означава да си циганка. Вашите млади мъже могат да стрелят по нас, да изнасилят жените ни и да откраднат конете ни — но селският полицай няма да си даде труд дори да дойде в лагера и да провери дали са ни заровили в земята.
С побеляло лице и треперещ глас Катрин проговори:
— Защо си крила това от мен? Защо не си ми казала нищо? Имам право да го зная!
— Имаш само толкова права, колкото ти признавам аз. Разбери, моето желание е да напуснеш лагера.
— Щом смяташ така, трябваше да ми го кажеш — прошепна Катрин и в тихите й слова прозвуча дълбока болка. Изправи се и продължи, борейки се със сълзите си: — Ще оседлая Шеба и ще се махна. И… и… — Тя се обърна. Не искаше старицата да види сълзите й. След малко проговори едва разбираемо: — Трябваше отдавна да ми кажеш, че не съм желана тук. Нямаше да ви се натрапвам. А аз смятах, че ме обичаш… също както и аз теб.
— Не си права детето ми. Не, че не те искаме. Но ти не можеш да живееш и занапред в два различни свята. Онова, което се случи днес, трябва да ти послужи за предупреждение. Следващият може и да не попита искаш ли да му станеш любовница или не. Нима ще продължиш да живееш в постоянна опасност? Идвай при нас, гостувай ни. Но като лейди Тримейн, не като циганско момиче! Доведи и слугите си. Аз те обичам, детето ми, и не искам да ти се случи нищо лошо. Затова ти наговорих тези жестоки думи.
Катрин се обърна и се хвърли в прегръдката на старата жена.
— О, Рейна, а аз помислих, че си престанала да ме обичаш! — изплака тя.
— Не бива да мислиш това, дете — отговори успокоително старицата. — Само трябва да престанеш да си играеш с огъня. Ти си толкова красива, че ме хваща страх. Ами ако попаднеш пред очите на някой зъл и жесток човек?
Катрин трябваше да признае, че Рейна е права.
— Още днес ли трябва да си тръгна? — проплака отчаяно тя.
Рейна вдигна тъжно рамене.
— Знам, че не ти е лесно, и няма да те насилвам. Остани още малко, но следващия път се върни като лейди Тримейн, не като Тамара.
Катрин имаше чувството, че ще умре от отчаяние.
— Защо не мога да избера нито една от двете страни? — прошепна тя.
— Толкова ли е трудно, малката ми? Като лейди Катрин ти можеш да направиш много неща за нас. Ще ни идваш на гости, ще те посрещаме с радост. Много ще ме заболи, ако престанеш да идваш.
— Но… Никога вече няма да бъда истински свободна, Рейна. Отново ще ме притиснат проклетите им правила за благоприличие!
— Чуй ме, дете: никой от нас не е истински свободен. Или ще станеш циганка и ще си носиш кръста, или ще се върнеш на отреденото ти от Бога място и ще се държиш като истинска лейди Тримейн.
Катрин се взря в загриженото лице на старицата, после се обърна и тръгна към вратата.
— Ще пояздя малко — съобщи през рамо тя. — Трябва да размисля. Дай ми малко време, Рейна.
— Каквото и да решиш, не се бави — отговори мрачно старицата. Думите й продължаваха да кънтят в ушите на Катрин, докато тичаше през поляната към мястото, където бяха вързани конете.
9
Когато се отдалечи достатъчно от лагера, Катрин отклони коня от пътеката и препусна в галоп през храсталаците. Шеба отметна глава назад и се понесе в лудо, на пръв поглед безконтролно темпо през полята.
Катрин, прекрасна стройна фигура върху великолепно младо животно, не правеше опити да удържа коня си. Тя се беше сляла с него и се бе отдала изцяло на насладата от лудото препускане. Дългата й черна коса се вееше свободно и се заплиташе в буйната конска грива. Завладяна от топлото, силно движение под нея, тя не обърна внимание на ездача, който бавно я настигаше. Внезапно зад гърба на Шеба изцвили кон. Катрин усети как кракът на другия ездач закачи нейния. Чуждият кон се приближи плътно до Шеба. Корава, мускулеста ръка я сграбчи за кръста и без усилия я вдигна от седлото. После я метна като чувал с брашно напреки на коня. Зави й се свят. Нямаше сили дори да се помръдне, само се опитваше да проумее какво става с нея. Кръвта нахлу в главата й, която се мяташе насам-натам, чуждото седло притискаше болезнено корема й.
Постепенно непознатият ездач забави темпото и насочи коня си към края на гората, където течеше бистър поток. Спряха на малка полянка, мъжът скочи от коня и Катрин отново усети желязната ръка, която доста грубичко я изправи на крака. Замайването премина. Пред нея стоеше мъжът, причинил й толкова неприятности тази сутрин! Кой друг би могъл да бъде, каза си ядно тя. Пак този Джейсън Севидж!