— Ти си била същински дявол! — изшиптя той. — Можеше да ме убиеш с тази играчка! Каква игра играеш? Знаеш ли, че много ми се иска да ти извия врата?
Целият гняв и страх, насъбрал се в сърцето на Катрин, избухна в един миг. Тя замахна сляпо и му залепи оглушителна плесница със свободната си ръка. Плясъкът стресна и двамата и те застинаха неподвижни.
След малко Джейсън вдигна здравата си ръка и я зашлеви с длан през лицето. Гласът му прозвуча ледено:
— Не го прави още веднъж, скъпа моя! Може би по-късно ще ти позволя да правиш с мен всичко, което ти е приятно, но те предупреждавам, че няма да търпя нахалството ти.
Болката и унижението извикаха сълзи в очите й. Тя обърна глава настрана, защото не искаше омразният мъж да види страданието й. Сложи ръка на устата си, за да спре треперенето й, и сълзите закапаха по нея.
Внезапно гневът на Джейсън отлетя. В сърцето му трепна почти плахо желание да я утеши. Той я притисна нежно до себе си, меката й коса помилва брадичката му и лицето му се озари от странна усмивка. С глас, в който се примесваха ирония и съжаление, Джейсън заговори:
— Тамара, Тамара, какво да правя с теб, малката ми? Усмихваш се подканващо, позволяваш да те целуват, а накрая ме заплашваш с нож! Сега пък отново лежиш мека и покорна в обятията ми…
Катрин скри глава на широките му гърди и притисна нос до бялата риза. След малко вдигна мокрото си от сълзи лице и го изгледа нарезбиращо. Беше сигурна, че мъжът ще се възползва от безпомощността й и ще продължи започнатата игра. Но ръцете, които я бяха обгърнали, вече не я плашеха, нито я насилваха.
Джейсън я пусна, сложи ръка на рамото й и я поведе обратно към полянката, където пасяха конете. Изми раната в студената вода на потока, после намокри ленената си кърпичка и попи следите от сълзи по лицето й. Учудването й беше безгранично, когато накрая завърза блузата й. Колко ли ще трае тази невероятна нежност, помисли си с копнеж Катрин.
Когато заговори, усмивката му беше чаровна.
— Е, скъпа? Ще започнем ли отначало?
Преди Катрин да е успяла да събере мислите си, той направи дълбок поклон.
— Позволете да ви се преставя: Джейсън Севидж от Луизиана, дотолкова развълнуван от прелестта ви, че забравил всяка разумна мисъл.
Като видя плахата усмивка, озарила лицето й, в сърцето му се надигна топлота. Вече му беше по-лесно да продължи речта си:
— Трябва да помоля за извинение, че се проявих като последен грубиян, но ние от Луизиана сме си нетърпеливи по природа, а и красавица като вас е в състояние да накара всеки мъж да забрави добрите си маниери. Един-единствен поглед в милото ви личице и всички ще се съгласят с мен! — След малко прибави с едва забележима ирония: — Освен това ние, американците, сме доста изгладнели…
Сега, когато прекрасните виолетови очи не го гледаха с трудно удържан гняв, Джейсън бе обзет от чувството, че вече е виждал някъде това момиче или че то много му прилича на някого. За съжаление не можа да си припомни, на кого и побърза да забрави странната мисъл.
Катрин вече беше започнала да се чувства сигурна, когато той отново я уплаши. Улови ръката й и меко я привлече към себе си. Усмивката му беше омайваща.
— Мисля, че е време да поговорим и за други неща, нали? — Устните му помилваха челото й. — Кога ще дойдеш при мен, миличка?
— Какво искате да кажете? — заекна тя.
— Искам да кажа, че може би се нуждаеш от известно време, за да обясниш на Клив Пендълтън, че си си намерила нов покровител. Горя оъ нетърпение да задълбочим познанството си.
Джейсън не оцени правилно страха, изписал се в очите й, и продължи тихо:
— Аха… Виждам, че няма да ти е лесно да скъсаш с Клив. Аз ще уредя това вместо теб, не се бой. Остава ти само да събереш багажеца си и да се явиш в странноприемницата „При лисицата“.
— Кога? — попита задавено Катрин. Този въпрос й се стори най-безопасен.
Мъжът се усмихна и зъбите му блеснаха.
— Утре вечер. Дотогава ще съм подготвил всичко за твоето пристигане.
Безкрайно учудена на себе си, Катрин трябваше да признае, че не бърза да избяга от прегръдката му. Искаше да остане още дълго с него, да усеща устните му върху своите, да се забрави в обятията му. Изглежда, Джейсън беше отгатнал какво става в сърцето й, защото в следващия миг я притисна с все сила до себе си, затвори с безмилостна твърдост полуотворените й устни и я зацелува като умиращ от жажда.
Не знаеха колко време е минало, когато Джейсън я пусна.