Джейсън я изгледа развеселено. В леглото Елизабет беше несравнима — и почти толкова опитна, колкото самият той. Имаше късмет, че не прилагаше разни кокетни трикове, за да го хване на въдицата си. Той се прозина и сложи ръка върху очите си. Елизабет се облегна на лакът и плъзна пръсти по тялото му. За първи път откри златната гривна на рамото му.
— Какво е това? — смая се тя.
Джейсън хвърли небрежен поглед към старинния накит й отговори:
— Просто украшение, което обичам. Защо?
Елизабет сви рамене.
— Само така — прошепна тя. — Бях любопитна. Необичайно е мъж да носи такова нещо и реших, че има някакво особено значение. Сигурно ти е подарък от някоя жена?
Джейсън я изгледа развеселено и се изсмя.
— Джентълменът не издава своите тайни.
Отговорът не й хареса, затова побърза да смени темата.
— Не мислиш ли, че аз съм по-добра от циганката на Клив Пендълтън? — попита закачливо тя.
— Тъй като не съм спал с циганката на Клив Пендълтън, както я нарече, не мога да ти дам отговор.
Тези думи също не й се понравиха, тя изкриви устни и изхленчи:
— Тогава какво си правил цял следобед в циганския лагер?
Джейсън въздъхна. Защо жените толкова обичаха да клюкарстват? Обърна се по корем и отговори кратко:
— Купувах коне.
— Но това е смешно, скъпи! Да вярвам ли на думите ти?
— Все ми е едно вярваш ли или не. Казах ти истината, а ако тя не ти харесва, не мога да променя нищо.
Елизабет беше достатъчно мъдра да изостави и тази тема и се сгуши в него.
— Какво всъщност ти наговори Пендълтън? — попита любопитно Джейсън.
— Само, че си бил запленен от прелестите на Кат… исках да кажа на Тамара.
— Защо го е разказал точно на теб? — попита замислено Джейсън.
Елизабет избухна в нервен смях.
— Клив Пендълтън е от хората, които изпитват удоволствие да настройват приятелите си едни срещу други. Знаеше, че ще ме ядоса, затова го направи. — Тя го целуна по устата и промърмори: — Аз съм много ревнива.
— Познаваш ли добре Пендълтън? — Небрежно пошепнатият въпрос беше сигнал за тревога. Студеният поглед на зелените очи също не можа да я успокои. Ала само след миг Елизабет изпита неудържимо задоволство — Джейсън я ревнуваше!
— Всеки познава Клив Пендълтън, скъпи. Можеш да го срещнеш у всички по-известни аристократични семейства — отговори меко тя и обви с ръце врата му.
— Бил ли ти е любовник?
— Не ставай смешен! — раздразни се тя. — Беше кръщелник на чичо ми и се познаваме от деца. Нямаш основания да ми задаваш този въпрос — освен ако не ме ревнуваш.
— Не съм ревнив, cherie, просто проявявам любопитство.
— Защо? — попита кратко тя.
— Защото Клив се интересува твърде очебийно от мен и делата ми. Това ме прави любопитен.
— О, нима някойх в състояние да прозре човек като Клив! Трябва ли сега да говорим за него? И без това създава само неприятности.
— Права си, мила — засмя се Джейсън. — Само да знаеш колко си права!
— Какво означава това?
— Тази вечер непрестанно се опитваше да ме постави в затруднено положение. Едва успях да се измъкна.
— Но ти не се опитваше да се измъкнеш. Ти си го предизвикал! — провикна се възбудено Елизабет. В следващия миг й се дощя да си отхапе езика. Ама че я свърши!
— Така значи — промърмори хладно Джейсън. — Аз съм го предизвикал. Откъде знаеш? Пак ли от Пендълтън? Изрично се споразумяхме дамите да не узнаят нищо.
Елизабет прокле ядно Клив и вечните му интриги, но се постара да изобрази на лицето си изкусителна усмивка.
— Джейсън! — оплака се глезено тя. — Нима дойде при мен, за да задаваш глупави въпроси? Ако е така, можеш веднага да си тръгнеш.
— Да ме прогониш само заради любопитството ми? Не ми се вярва — отговори през смях мъжът и целуна полуотворените й устни. Този път не си направи труд да бъде нежен, а я взе внезапно и брутално, сякаш изобщо не се интересуваше от чувствата й. Странно, но насилието сякаш възбуди още повече ненаситната й чувственост.
Все пак Елизабет много искаше да разбере доколко е осведомен Джейсън за връзката й с Клив. Ако все още държеше да го направи свой съпруг, трябваше да прояви максимална предпазливост. Днес обаче се чувстваше по-сигурна от всякога. Той я обича, може ли да бъде другояче! Не преставаше да я преследва, а тази вечер се изложи на сериозна опасност, за да се промъкне в стаята й и да бъде с нея. Кой знае, може би само след минута щеше да я помоли за ръката й. Щом стане неин съпруг, ще му разкаже всичко за коварните интриги на Клив Пендълтън. Елизабет се сгуши в него, сложи глава на голите му гърди и зададе прастария въпрос: