Лицето на индианеца побеля като платно. Той се разтрепери още повече и се олюля назад. В този миг тревожният глас на Джейсън го върна в действителността.
— Какво ти е? — извика приятелят му.
Пиещия кръв пое дълбоко въздух. Когато заговори, Джейсън едва го разбираше.
— Това е прокълнато място, братко мой. Достойно е да умреш в битка, но да бъдеш заклан като прасе в чест на някакъв кръвожаден бог — за това няма дума в речника на мъжа.
Не можаха да изтръгнат нито дума повече от устата му. През останалата част от деня се държеше далеч от тях. През нощта не можа да затвори очи; изпълнени с ужаси и насилия сцени кръстосваха будуването му. Още на разсъмване се покачи на покрива на най-високата скална къща и се загледа замислено в пирамидата. Внезапно закрачи като в транс напред. Сила, която не проумяваше, насочваше ръцете и краката му и той се гледаше отстрани. Натисна някакво копче, от скалната стена изскочи каменна врата и той се озова пред черна, зееща дупка. Спря като закован на мястото си, борейки се с могъщия напор да продължи напред. Най-после гласът на Джейсън разруши магията.
Пиещия кръв се обърна и въздъхна облекчено.
— Да се махаме оттук! — помоли едва чуто той.
Джейсън, който винаги проявяваше разбиране към настроенията му, беше готов да се съгласи, ако Нолан, чиито очи искряха от жажда за приключения, не беше казал:
— Щом си открил скрития проход, редно е да хвърлим едно око във вътрешността, нали?
Едновременно привличан и отблъскван от някаква магическа сила, индианецът се подчини. Мъжете запалиха факли и се спуснаха в каменната пещера. Таванът над главите им беше много висок. Избити в камъка стъпала водеха навътре в скалата. Пещерата беше почти кръгла и не много обширна. Джейсън премина пръв под огромната арка — и спря толкова внезапно, че Нолан едва не го блъсна. Пред очите им се разкри второ помещение, което ги накара да затаят дъх.
В камъка беше вдълбан дълъг перваз. Върху него беше поставена масивна, мрачна, озъбена статуя с отблъскваща грозота. На челото й беше издялан варварски символ, а на китката й, в пълно противоречие с вида й, беше кацнало каменно колибри, фигурата беше покрита с орнаменти от злато и сребро, в които бяха вградени перли и тюркоази. До нея беше поставено отдавна неизползвано гърне за благовония, както и множество изкусно изработени предмети от злато и сребро в строго определен ред. След като преодоляха първоначалния си ужас, мъжете устремиха поглед към каменния олтар, поставен пред статуята. Вниманието им беше привлечено от костите на последната жертва, които красяха каменния улей.
Двамата бели мъже пристъпиха мълчаливо напред. Джейсън се приведе към назъбения обсидианов нож, чиято дръжка беше обсипана с тюркоази. Едва когато го завъртя в ръцете си, осъзна какво е било предназначението му. Потръпна от ужас, промърмори някакво проклятие и го пусна на земята.
Тишината стана непоносима. Никой от тримата не смееше да се докосне до статуята или до някой от златните и сребърни предмети.
Джейсън се дръпна бавно назад и без да иска, закачи рамото на скелета. Костите се разпаднаха на прах и той се вгледа смаяно в прекрасната гривна от злато и смарагди, която се търколи пред краката му.
Не можа да устои на изкушението и я вдигна.
— Ще взема това. Нищо друго.
Нолан не беше толкова впечатлен, колкото двамата по-млади от него мъже. Той се засмя и безгрижно измъкна втората гривна от ръката на скелета.
— А аз ще взема тази. Много ми се иска да можехме да вземем и останалото.
Джейсън, комуто тази идея вдъхна отвращение, го изгледа безмълвно.
— Без мен! — каза след малко той. Нолан не повярва на ушите си.
— Нима наистина се уплашихте?
Двамата само кимнаха мълчаливо. Той вдигна рамене и продължи:
— Е, тъй като и без това не можем да приберем съкровището, дискусията става излишна — поне засега. — Той се изсмя и прибави: — Имате ли нещо против, ако по-късно се върна тук, за да го взема? С удоволствие ще го разделя с вас. — Двамата младежи поклатиха енергично глави.
— Ако искаш, вземи всичко — отговори решително Джейсън. — Освен това. — И той вдигна насреща му гривната.
Пиещия кръв не предяви никакви претенции; той беше обзет от единственото желание да се махне оттук колкото се може по-скоро. Хвърли последен поглед към мрачната пещера и се запъти с големи крачки към изхода. Джейсън и Нолан бавно го последваха.
ЗАВРЪЩАНЕ
Корнуел в Англия, октомври 1796 година
Небето беше забулено от облаци, нощта черна и беззвездна. Сребърният сърп на луната рядко надничаше зад носещите се с голяма скорост дъждовни облаци; от провлака към сушата вееше леден вятър и брулеше сърдито крайбрежните скали на Корнуел.