Джейсън гонеше безмилостно врания жребец в светлата лунна нощ. Пусна го по-бавно едва когато първият пристъп на гняв отмина. В сърцето му нямаше и капка милост към Тамара. Тя го беше обидила, както никой досега не беше посмявал — беше наранила мъжката му гордост. Този път нямаше да се отърве толкова лесно.
Гъвкав като дива котка, той избиколи без шум циганския лагер. Завърза коня за едно дърво и запълзя напред. Знаеше много добре къде се намира търсеният от него фургон, защото вчера бе проследил стройната фигура по пътя й дотам. Фургонът беше настрана от другите — факт, който предизвика злобна усмивка на устните му.
Джейсън се промъкна предпазливо до фургона и се мушна през незаключената врата. Затвори я безшумно и колебливо се огледа. Лунната светлина падаше през малкия прозорец и хвърляше странен сив отблясък върху оскъдната мебелировка. Различи малка маса и два стола. Когато забеляза леглото и мирно спящата в него фигура, очите му се присвиха доволно. Плъзна се безшумно към безгрижно заспалото момиче. Лицето й беше обърнато към стената, но Джейсън беше сигурен, че и насън продължава да се смее на коварния номер, който му беше погодила. Остана известно време загледан в нея, докато в гърдите му се надигна неудържим гняв.
Скочи върху заспалата жена и светкавично затисна устата й. Тежестта на тялото му не й позволяваше да помръдне. Едната му ръка продължаваше да етиска устата й, докато другата опря ножа в гърлото й. Ала всички картини на отмъщение, които си беше рисувал по пътя дотук, бяха унищожени в зародиш, защото когато лунният лъч огря лицето на жената, се оказа, че това изобщо не е Тамара. Джейсън беше толкова смаян, че неволно разхлаби хватката си. Рейна почти бе успяла да му се изплъзне, но той я задържа в последния момент и отново я стисна в безмилостната си хватка.
Двамата се гледаха мълчаливо в бледата светлина на луната. Като позна коравото лице на американеца, Рейна престана да се съпротивлява. Очите й замислено обхождаха разрешената черна коса, нападала по челото му, гневно святкащите очи и, чувствената уста. Тамара е глупачка, каза си тя. Всяка разумна жена би дала мило и драго да привърже към себе си такъв мъж. Усети натиска на едрото, гъвкаво тяло и си пожела да беше поне четиридесет години по-млада. Тамара беше една глупава девица и нямаше представа какво е добро за нея. Трябваше да благодари на небето, че я е пожелал такъв мъж.
Джейсън се взираше в сбръчканото лице на старицата и бълваше на ум най-ужасни проклятия. Днес решително не му вървеше! За втори път притискаше в обятията си стара жена.
Когато заговори, в гласа му прозвуча недвусмислена заплаха:
— Само ако посмееш да си поемеш шумно дъх, ще ти прережа гърлото. Ясно ли ти е?
Рейна кимна и Джейсън бавно свали ръка от устата й. Старицата продължи да лежи неподвижно.
— Къде е Тамара? — изсъска ядно той.
Рейна кихна и започна да лъже:
— Отиде при Клив Пендълтън. Да не мислите, че той ще я остави тук, като знае, че я преследвате. — Усети каква буря бушуваше в сърцето му и хитро продължи: — Държахте се твърде нахално с Тамара! Тя е доста своенравна и сама решава кого ще обича и кого не.
Джейсън нетърпеливо вдигна рамене.
— Кога ще се върне?
— Защо се интересувате? Нима не получихте добър урок?
— Искам да чуя от собствените й уста, че не ме иска. Защото съм сигурен, че ти ме излъга, старо! Тамара просто се опитва да вдигне цената си. Ако не можеше да ме понася, вчера нямаше да прояви такава благосклонност.
Рейна с мъка скри учудването си. Значи Тамара не й беше разказала всичко! Тя огледа внимателно младия мъж, взе решение и отговори бавно и отмерено:
— Утре вечер в лагера ще има циганска сватба. Тамара ще бъде тук.
Видя как белите му зъби блеснаха в мрака, чу тихия му смях. Желязната хватка се разхлаби.
— Слушай, стара вещице, ще ми позволиш ли да се измъкна оттук, без да събереш целия лагер с крясъците си?
Рейна изхихика и отговори сухо:
— Не сме се карали, нали? Оставете ме да се наспя. — Тя се обърна към стената и добави: — И затворете грижливо вратата, като излезете.
Без да бърза, Джейсън потегли обратно към странноприемницата. От време на време луната изчезваше зад бързо носещите се облаци и тесният път потъваше в мрак. Дърветата от двете страни хвърляха дълги, черни сенки. Тамара го надхитри и нарани мъжката му гордост, но Джейсън не знаеше кое го бе ядосало повече — дали защото не беше дошла или защото беше напъхала в леглото му онази отблъскваща старица. Само като си помислеше за нея, стомахът му се преобръщаше. Тази малка змия, как ли му се надсмива сега!