Джейсън сви рамене и накратко описакакво се бе случило през последната нощ; премълча само какво е търсил навън сам и толкова късно през нощта.
— Е — отбеляза с усмивка Роксбъри, — все пак съм ти благодарен, че този път не се налага да отстранявам трупове от стаята ти.
— Може ли и аз да те попитам нещо? — подхвана нетърпеливо Джейсън. — Защо си дошъл? Надявам се, няма да започнеш да ме убеждаваш, че те е обзел копнеж да побродиш малко по поляните и хълмовете?
— Не си прав. Как мислиш, не е ли добре да ми покажеш на живо цъфтежа на дърветата? Като седнем в каретата ти, поне няма да се тревожа дали някой не ни подслушва.
Стана така, че въпреки раната си Джейсън се видя принуден да излезе сред природата. С учудване установи, че ръката му здраво стиска юздите. За известно време се възцари мълчание, прекъснато най-сетне от чичо му:
— Може би щеше да бъде по-добре, ако преди време беше проявил малко повече искреност, когато те попитах дали някой има по-особен интерес да претърси лондонското ти жилище. Това щеше да ми спести неприятността да узная от други хора нещо, което бих предпочел да науча пръв.
— И кое е то?
— Че секретното послание до мистър Руфъс Кинг не е единственото ти тайно поръчение в Европа. — Роксбъри помълча изчаквателно, но Джейсън беше съсредоточил цялото си внимание в управлението на конете. — Макар че толкова много държиш да запазиш тайната си и продължаваш да твърдиш, че не знаеш нищо, аз ще ти призная, че бих могъл да ти помогна — продължи дукът с уморена любезност. — Вашият човек Ливингстън е в Париж и преговаря с Наполеон за Ню Орлиънс и Луизиана. Разбира се, в пълна тайна, за да не се намесят ужасните англичани. Ако не постигне желания успех, има указания да се свърже незабавно с теб. Вероятно затова, милото ми момче, защото носиш секретно указание от президента Джеферсън. — Той направи кратка пауза и сухо продължи: — Забелязваш, че не те питам какви послания си донесъл.
— Вероятно познаваш съдържанието им по-добре от мен — изръмжа раздразнено Джейсън.
— Виж какво, момчето ми — отвърна сериозно дукът, — ние, англичаните, и вие, американците, сме от една и съща страна на барикадата, поне в този случай! Мога да те уверя, че ние нямаме никакви претенции към Луизиана. Дори напротив — онзи дребен, но ужасяващо наперен Наполеон толкова ни притеснява, че ще трябва да вложим всичките си сили, за да го пратим там, където му е мястото — на бунището на историята. Никак не ни е грижа за колониите му. Ако Джеферсън е решил да му отнеме Ню Орлиънс и Луизиана, като приложи някои… по-различни методи, ние в Лондон ще бъдем просто възхитени! Да, честно казано, дори се учудваме, че Съединените щати отдавна не са завладели тези земи.
Джейсън беше вторачил поглед в острите уши на конете и не казваше нито дума.
— Разбирам — промърви тъжно Роксбъри. — Ти не ми вярваш.
Ако Джейсън не беше зает да преодолее острия завой, той щеше да открие нещо твърде необичайно в сивите очи на чичо си. Циникът и присмехулникът Роксбъри беше засегнат.
Дълго време двамата пътуваха мълчаливо през събуждащата се гора.
— Ако случайно се срещнеш с Ливингстън, вашия човек в Париж, би ли му предал едно съобщение от английското правителство, което със сигурност ще му бъде от полза, особено ако възникнат трудности?
— Ако ми хрумне да тръгна за Париж, ще те уведомя предварително — отговори затворено Джейсън.
— Имах предвид по-скоро някаква случайност, която да се осъществи още през следващите дни. Смятам, че е нужно още тази вечер да потеглиш за Лондон.
— Не! — гласеше решителният отговор.
Роксбъри направо се стресна.
— Какво означава това?
— Много просто: тази вечер няма да тръгна за Лондон. При никакви обстоятелства.
— Позволяваш ли да попитам защо?
— Между другото и защото трябва да уредя едно дребно несъгласие с Клив Пендълтън.
— Аха. Различие в мненията, значи. Доколкото разбирам, не си бил особено предпазлив. Сега не е време за уреждане на дребни несъгласия.
— Да не искаш да кажеш, че беше по-добре да се скрия под леглото?
— Пита се под чие легло.
— Много си остроумен!
— Говоря сериозно, Джейсън. Не можеш ли да уредиш този проблем по-бързо? И те съветвам да не го убиваш на място! Първо трябва да проследим какви хора откупуват информацията му.
— Ще помоля Пендълтън и Харис да попритиснат секундантите му и да насрочат дуела за утре сутринта. Вдругиден ще бъда в Лондон. Доволен ли си сега?