— Разбира се. Само внимавай с раната. Тя може да създаде някои предимства за Пендълтън.
— Няма да се съглася на дуел с шпаги. Ще се стреляме и раната няма да ми попречи — отговори с усмивка Джейсън, припомнил си, че тази вечер му предстои още едно усилие, при което раната също нямаше да представлява особено препятствие.
14
През целия ден небето беше осеяно с черни дъждовни облаци, затова пък нощта беше студена и ясна. Катрин се измъкна тайно от заспалата къща и огледа с усмивка пустата алея. Знаеше, че е пропуснала истинската сватба, която се извършваше на разсъмване, но нямаше как да се измъкне от дома си, без да привлече вниманието на майка си. Най-после всички се оттеглиха по стаите си и дойде време да отиде в циганския лагер.
Буен огън озаряваше тъмната нощ и хвърляше ярка светлина върху колите и шатрите. Огънят създаваше мирна и все пак възбуждаща атмосфера, горещината на пламъците гонеше студа на ранната пролетна нощ. Сияеха тъмни лица, блестяха бели зъби, десетки черни очи засвяткаха весело срещу Катрин, когато се появи в лагера. Изпълни я топло чувство на принадлежност към тези хора; тя беше една от тях, нищо, че не се бе родила тук. Това беше родното й място.
Откъм огъня долиташе тихият звук на китари и цигулки. Ритъмът на фламенкото бавно завладя цялото й същество. Тя затропа с краче в такт с музиката. В този момент Хуана, едно от младите момичета, скочи в кръга и затанцува в самозабрава. Движенията й се отличаваха с естествена прелест. Над главата си размахваше пъстро дайре.
Възрастните цигани наблюдаваха вихрено танцуващото момиче, бъбреха помежду си и се смееха, докато младите, между тях и Катрин, пляскаха с ръце и тропаха с крака по земята. Възбуждащата музика държеше девойката в сладкия си плен и тя не можеше да откъсне поглед от танцуващите езичета на пламъците, които бяха в странно съзвучие с дивата, страстна мелодия. Несъзнателно младежите бяха образували кръг около танцьорката и когато Хуана се умори, десетки ръце избутаха в средата Катрин.
Виното и музиката бяха загрели кръвта й и когато ритъмът се ускори, тя затанцува като в транс. Черната й коса се развяваше като жива, ръцете й бяха вдигнати високо над главата, краката й тропаха в главозамайващ ритъм. Яркочервената рокля бе обвила като втора кожа гъвкавата й фигура, широките поли се увиваха около стройните крака. Тя се въртеше безспир и леката, шумяща материя рисуваше кръгове във въздуха.
Катрин бе завладяна от магията на нощта и опияняващата музика. Вече не виждаше засмените, пляскащи в такт цигани около себе си, останаха само осветеният от пламъците мрак, сипещите се искри и неведомият копнеж в гръдта й. Очите й бяха полузатворени, замъгленият поглед неволно се устреми към непознатата тъмна фигура, която се беше облегнала на един от старите дъбове в края на поляната.
Лицето на мъжа беше в сянка, но тя веднага позна твърдата брадичка и чувствената уста. Едрата фигура беше загърната в черна наметка, изпод която надничаха белите яка и маншети. Музиката и настроението в лагера изглежда не бяха затрогнали сърцето му. Без да го осъзнава, Кристин започна да танцува за него — само за него.
Стройните й бедра се извиваха прелъстително, ръцете й сякаш посягаха към него, твърдите млади гърди, едва закрити от червената рокля, се полюшваха подканващо, сякаш жадуваха милувката му. Мъжът не устоя и направи крачка напред. Изражението в зелените очи я върна рязко в действителността.
Топлият, жаден поглед я накара да се препъне, но само след миг тя се овладя, обърна се и хукна да бяга. Проби си път между празнично настроените цигани, но никой не й обърна внимание, защото в кръга беше изскочило друго момиче.
Топлотата и възбудата на нощта се изпариха. Катрин имаше чувството, че са я залели с ведро студена вода. Страхът разширяваше очите й и я стискаше за гърлото. Хвърли поглед назад и бе обзета от паника, като не го видя зад себе си. Сигурността, която предлагаше тълпата, отлетя надалеч. Затича се към фургона си, но се вцепени от страх, когато Джейсън внезапно изникна пред нея й я сграбчи в прегръдките си.
Обзета от диво отчаяние, тя се заблъска като уловена в капан сърна. Понечи да изпищи, но мъжът затвори устата й с жадна целувка. Това я смути окончателно, по гърба й пробягаха горещи тръпки. След няколко безкрайни минути Джейсън освободи устата й, изсмя се дрезгаво и я метна на рамото си. Отнесе я при коня си, скочи на седлото и препусна към гората. Музиката продължаваше да гърми в ритъма на фламенкото, засмените цигани се взираха като замаяни в новата танцьорка. Така никой освен старата Рейна не забеляза препускащия в галоп ездач.