Рейна не беше много наясно с чувствата си, но след малко сви рамене. Докато циганите лагеруваха тук, Тамара нямаше да може да се откъсне от тях. Да, Рейна трябваше да й направи още една, последна услуга — да отведе рода си далеч от тези места. Тя се запъти с решителни крачки към Мануел, издърпа го настрана и заговори:
— Време е най-после да обърнем гръб на Англия. Искам да видя отново испанската си родина. Кажи на мъжете, че тръгваме на разсъмване.
— На разсъмване? Към Испания? — Мануел не можеше да по-вярва на ушите си. — Ами Тамара? Кой знае кога ще се върнем…
— Тръгваме на зазоряване! — прекъсна го решително Рейна, обърна му гръб и го остави сам. В продължение на един дълъг миг мислите й се задържаха при Джейсън Севидж. Май само мъж като него беше в състояние да се справи със зверче като Тамара…
Когато оставиха лагера зад гърба си, Джейсън сложи отбраняващата се Катрин напреки на седлото пред себе си и обви кръста й с железна ръка. Тя го блъсна с все сила, но той само се изсмя и я притисна още по-силно до себе си.
Първоначалната дива паника отстъпи място на бесен гняв. Катрин отметна глава назад и проговори с леден глас:
— Какво възнамерявате да правите с мен?
Усмивката му беше нежно иронична, очите обаче останаха студени.
— Мисля, че е време да наваксаме пропуснатата любовна нощ. Заместничката, която ми изпрати, за съжаление беше твърде… зряла за вкуса ми.
Катрин нямаше настроение за шеги, а небрежността му я вбеси окончателно. Без да размисли, тя замахна и го удари с все сила през лицето. Джейсън спря коня, сграбчи я за косите и с такава сила дръпна главата й назад, че тя се олюля. Устата му се впи в нейната с такава бруталност, че устните й започнаха да кървят.
Катрин вдигна ръка, за да издере лицето му, но напразно. Джейсън я отблъсна и изви ръката й на гърба. После сграби роклята й и я раздра до талията. Извън себе си от страх и гняв, Катрин напрегна всичките си сили, за да се освободи. Успя да улови косата му, оскуба го и едновременно с това захапа езика му. Джейсън изрева от болка и я свали от коня. Тя се претърколи презглава и червената й рокля се вдигна над бедрата. В продължение на един дълъг миг тя остана неподвижна, после обаче скочи на крака и се втурна да бяга. Преди да е изчезнала в гората, Джейсън беше скочил от коня и я сграбчи в прегръдката си.
Двамата стояха един срещу друг като две големи, фучащи котки. Въздухът трепереше от напрежение. Джейсън бегло си припомни как само преди ден стояха край поточето и се гледаха по същия начин. Какъв глупак беше, че не я взе още тогава! Този път обаче нямаше да се размекне!
Притисна я брутално до себе си. Катрин веднага започна да се отбранява, малките й юмручета затропаха по гърдите му, но той не се трогна и впи устни в нейните. Ръцете й бяха притиснати между неговото и нейното тяло и той започна да милва разголения й гръб. Ожесточената й съпротива разпалваше още повече желанието му.
Девственото тяло на Катрин се разтърсваше от противоречиви усещания. Тя разбираше, че е в опасност, но беше безсилна да се противи. Внезапно в тялото й се надигна непозната жажда и тя се притисна до него със сила, която го смая. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав смях. Той хвърли наметката си на земята и отново я прегърна. Междувременно Катрин беше успяла да се окопити и с последни сили го изрита между краката.
Болката беше разкъсваща, но Джейсън не я изпусна нито за миг от ръцете си.
— Малка мръсница! Ей сега ще си платиш за всичко! — изръмжа вбесено той, хвърли я върху наметката и се стовари отгоре й с цялата тежест на тялото си.
Никога не беше виждал лицето й толкова отблизо и зелените му очи пламнаха на лунната светлина. Усети треперенето на стройното моминско тяло и се вгледа с усмивка в упоритите виолетови очи. Ръката му се стрелна надолу и разкъса роклята.
Катрин лежеше като замаяна. Наблюдаваше го и мислите се прескачаха в главата й. Макар да беше любопитна, изпитваше и известен страх от последната крачка. Не знаеше какво става между мъжа и жената и беше напълно неподготвена за удоволствието, което изпита след нежната милувка на устните му върху гърдите й.
Джейсън беше преметнал крак през бедрата й, за да я държи неподвижна, докато ръцете му изследваха тялото й, а устата му покриваше с целувки нежната кожа на врата и гърдите. Господи, колко беше сладка! Катрин направи последен опит да се отбранява, при което той повдигна брадичката й и пошепна:
— Мисля, че е време да престанеш. Достатъчно дълго ме водиш за носа, затова няма да те пусна, преди да съм взел онова, което искам. Уверявам те, че съм поне толкова добър, колкото и Клив Пендълтън. Престани да се преструваш на девица!