— Клив Пендълтън е глупак — промърмори той. — Ти си прекрасна, cherie. Толкова си хубава, че е позорно да те използват по този начин.
Той се приведе над нея и Катрин пое шумно въздух, когато устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Тялото й се разтърси от сладостни тръпки, докато устните му оставяха огнени дири по врата, гърдите и лицето й. Ала когато започна да отговаря на нежностите му, силните мъжки ръце я вдигнаха като перце и я понесоха към ваната. Само след секунди младата жена лежеше в топлата, ароматна пяна с небрежно забодени на тила коси. Дори смущаващата му близост не успя да смути наслаждението, което й достави горещата вода.
Джейсън се излегна на леглото, без да откъсва очи от новото си завоевание. Тази жена представляваше странна смесица от опитна изкусителка и все още непробудено младо момиче. Можеше да я държи до себе си месеци наред и пак нямаше да узнае какви мисли бродят зад красивото й челце. Е, във всеки случай нямаше да скучае. Настроенията й се меняха от минута на минута, сладкото, й, крехко тяло обещаваше безкрайни наслади. Измери с очи мекия й профил и отново си каза, че момичето много прилича на някого, когото вече беше виждал или познаваше. Откъде беше запомнил това прекрасно личице?
Докато Джейсън размишляваше, Катрин го наблюдаваше скрито. Без съмнение, той беше внушителен мъж. Бялата копринена риза беше разкопчана до кръста и разкриваше загорели от слънцето мускулести гърди, обсипани с тъмни косъмчета. При тази гледка в тялото й се надигна странна смесица от желание и страх. Как ли щеше да се почувства, ако го помилваше по гърдите? Тя също бе обзета от чувството, че е виждала лицето му още преди вечерта в библиотеката, но при най-добро желание не можеше да си спомни на кого й приличаше.
Изтърка се отгоре до долу, сякаш искаше да премахне следите от милувките му; когато свърши, той се изправи и усмихнато й подаде голяма мека хавлия, предварително затоплена на огъня. Катрин нямаше друг избор, освен да излезе от ваната и да му позволи да я увие. Лицето й пламна от срам.
Джейсън веднага разбра причината за облялата я червенина и я смути още повече, като промърмори до ухото й:
— Ти май забравяш, че вече съм правил с теб и други неща, вместо само да те гледам, котенце.
Без да знае, той беше употребил старото й галено име и Катрин се стресна. Мъжът смръщи чело, забелязал изписания по лицето й ужас. Господи, какво ставаше с това момиче?
— Хайде, не се страхувай от мен — промълви окуражително той. — Най-лошото мина. Аз ще се грижа за теб и ще те науча как да доставяш наслада на мъжа. На истинския мъж, не на перверзен тип като Клив Пендълтън.
За първи път гордостта я напусна.
— Пуснете ме да си вървя! — прошепна умолително тя. — Нали се позабавлявахте с мен. Моля ви, пуснете ме, моля ви! — Очите й се напълниха със сълзи и тя прехапа подутата си долна устна, за да потисне треперенето си.
Джейсън трябваше да пусне в ход целия си чар, за да я успокои.
— Не се вълнувай толкова, малката ми. Няма да ти причиня болка. Преди малко сигурно съм се проявил като недодялан грубиян, но ще видиш, че мога да бъда и много нежен.
Катрин стоеше неподвижна в средата на стаята и стискаше отчаяно голямата кърпа, която скриваше голотата й. Беше му благодарна, когато й подаде черна кадифена рокля, и побърза да се облече. Джейсън придърпа един стол към огъня и в този миг се появи Пиер, понесъл тежка табла с най-разнообразни ястия.
Докато седяха на тази късна вечеря, циганското момиче не престана да учудва Джейсън. Никоя циганка нямаше толкова бяла кожа и такива фини черти на лицето. Без да навлиза по-дълбоко, мъжът стигна до извода, че малката е незаконно дете на някой от местните лордове — обичайно беше благородниците да не се интересуват от такива деца, още по-малко от възпитанието им.
Катрин обаче умееше да си служи с приборите като истинска дама. Начинът й на говорене издаваше добро образование. Тя произнасяше думите ясно и уверено като него — а той беше завършил в Хароу! Кой знае, може би Клив Пендълтън я беше научил на всичко това, за да шпионира за него…
Докато разговаряха за незначителни неща и внимателно се изучаваха с погледи, Катрин го изненада с интелигентността си — и особено с непресторения си интерес към Луизиана.
— Защо се интересуваш толкова от родината ми? — попита с усмивка той.
Без да размисли, младата жена отговори:
— Брат ми живее там. Наследи от баща си имение близо до Начез.