Много й се искаше да си отхапе езика след този непредпазлив отговор, но Джейсън не му отдаде особено значение и шеговито попита:
— Имение ли?
Катрин прекара език по пресъхналите си устни и рязко отвърна:
— Разбира се. Как другояче би могла да се нарече наследената земя?
— Зависи от големината. При нас земята се мери на квадратни мили и обикновено наричаме именията плантации. Брат ти е наследил плантация, така ли?
Очите й се разшириха от почуда и Джейсън смаяно установи, че малката беше искрена, не просто добра артистка.
— Квадратни мили? Искате да кажете много хиляди хектари?
— Mais oui! — засмя се той. — Самият аз все още не знам къде се простира северната граница на имотите ми. Никога не съм стигал дотам. Правил го е само дядо ми, който е изпитвал особено удоволствие да обикаля земите си.
Катрин го гледаше с неприкрито любопитство. Този човек наистина беше благословен от съдбата. Беше красив и представителен, притежаваше чар и толкова голямо богатство, че не беше успял да обходи дори собствените си земи. А колко беше нахален!
Любопитството й бе успяло да отклони за известно време вниманието на Джейсън, но когато зелените очи се впиха в лицето й, а после се плъзнаха по тялото й, подчертано още повече от тежката кадифена рокля, лицето му се озари от жадна усмивка. Нали знаеше колко лесно се сваля роклята — беше я купил именно с това намерение. Споменът за гладката, копринена кожа отново събуди желанието му.
Катрин, която не беше забелязала внезапната смяна на настроението му, се облегна доволно в креслото си. Беше се стоплила, вечерята беше чудесна, а Джейсън се беше погрижил да й налива непрекъснато от горещия пунш с ром, поднесен към яденето. Доспа й се и ужасяващите събития от последните часове се скриха в най-далечното ъгълче на съзнанието й. Виждаше се, че има едно-единствено желание — да си легне. А намерението на Джейсън беше да я пъхне колкото се може по-бързо в леглото.
Тъй като не искаше да я плаши, той я вдигна внимателно на ръце и я положи на леглото. Замаяна от изпития алкохол, Катрин не се възпротиви. Очите й се затваряха. Тя се вгледа в трепкащите пламъци и сънено са запита защо ли леглото й е толкова голямо. Въздъхна и се отпусна на меките възглавници, без да е намерила отговора.
Джейсън се съблече, без да я изпуска от очи. На лицето му играеше доволна усмивка. Тамара щеше да има достатъчно време да се наспи, докато той се срещне с бившия й покровител. Първо обаче трябваше да уталожи сладката, мъчителна болка между краката си!
Катрин усети как леглото се изви под тежестта му, когато той легна до нея, но замаяното й съзнание възприе това проникване в спалнята й като част от транса, който я държеше в плен. Стресна се едва когато Джейсън започна да съблича роклята й.
Той я задържа и усмихнато проговори:
— Не мърдай, котенце. Щом искам нещо, аз си го вземам. Ей сега ще го изпиташ.
Катрин се взря в безпощадните зелени очи и пълната уста и се предаде на съдбата си. Знаеше, че колкото и да се съпротивлява, победителят ще бъде той. Пък и какво значение има това сега, помисли си горчиво тя. Вече нямам какво да губя.
Бавно и нежно ръцете му изследваха всяка частичка от тялото й. Катрин направи опит да потисне вълните на наслада, които се разливаха по вените й, но устата му беше толкова топла и настойчива, ръцете толкова нежни и опитни, че без да съзнава какво прави, тя се надигна срещу него и обви с ръце врата му. Джейсън я притисна силно до себе си, ръцете му се плъзнаха по гърба й, тя усети върху гърдите си гъделичкането на твърдите черни косъмчета. Потърка се в него като коте и Джейсън прошепна дрезгаво:
— Хвани ме там, мила моя. Вземи го в ръка.
Когато нежните пръсти се сключиха около пулсиращия член, от гърлото му се изтръгна задавен стон. Ръцете му се спуснаха с нарастваща възбуда към топлите бедра и тялото на Катрин се разтърси от диво, никога неизпитвано желание. Тя се разтвори като цвете за него и той бавно проникна в утробата й.
Движенията му бяха нежни и внимателни. Катрин последва несъзнателно ритмичните му тласъци и застена от блаженство, когато той покри с целувки очите, бузите и шията й. Телата им се сляха в едно. Възбудата прогони всяка разумна мисъл от съзнанието й, ръцете й замилваха трескаво гърба му, тялото й се разтърси от буйните вълни на насладата, докато някъде дълбоко в утробата й изригна невероятно, непознавано досега усещане, а неговото запулсира в мощните тръпки на освобождаването.
Самозабравата, с която бе отговаряла на милувките му, я вцепени от учудване. Джейсън бе съумял да събуди жената в нея, да я доведе до висините на физическото удоволствие.