Сякаш не беше получил достатъчно, мъжът продължаваше да я милва с ръце и устни. Жадният му поглед не се откъсваше от съвършените извивки на тялото й.
Докато лежеше притихнала в обятията му, Катрин забеляза за първи път златната гривна, обсипана със смарагди, която Джейсън носеше на рамото си. И тя, както повечето събития от тази нощ, й се стори сън. Не намери нищо странно в древното украшение, също както Джейсън не се беше учудил, че я срещна в циганския лагер. В момента й изглеждаше напълно логично, че необикновеният мъж, който я изтръгна от сигурността, в която бе живяла досега, и й отне девствеността, притежава такъв варварски накит. Гривната беше част от него. Освен това устните му продължаваха да покриват с целувки тялото й и тя изобщо не беше в състояние да разсъждава разумно.
Макар и неохотно, Джейсън се отдели от малката циганка и весело проговори:
— Ах, ти, котенце! Вече виждам, че няма да ме бива за нищо, когато си наблизо.
Катрин обаче бе достигнала до точката, когато съзнанието й не можеше вече да преработва случилото се, изпития ром и множеството непознати, вълнуващи чувства. Без да каже дума, тя се сгуши_в него и след минута заспа. Последното, което усети, беше как тялото му се разтърси от трудно удържан смях, но беше толкова изтощена, че нямаше сили дори да се разсърди. По-късно щеше да мисли за това — много по-късно.
15
Джейсън се събуди внезапно. Стаята беше потънала в мрак, но инстинктът му подсказа, че утрото не е далеч. Остана за миг неподвижен, вдъхна дълбоко студения, остър мирис на угасените свещи и разбра какво го е събудило. После откри, че малката циганка вече не лежи до него.
Веднага след това чу лек шум. Някой, който още не беше свикнал с разположението на мебелите в спалнята, се препъна в някакъв предмет.
— Тамара, върни се! — заповяда строго Джейсън, но не получи отговор. Минутите се проточиха като вечност; никой от двамата не помръдваше. Катрин, застанала до прозореца, усети как сърцето й лудо се блъска в гърлото. След малко мълчанието бе рязко прекъснато. Джейсън скочи с проклятие на уста от леглото и запали една свещ. Катрин, която почувства, че шансовете за бягство й се изплъзват, изскочи от спалнята и хукна към външната врата, която водеше към стълбата и към свободата.
За съжаление тя не знаеше нищо за подозренията, който Джейсън хранеше към гостилничаря, а когато си легна, беше твърде сънлива, за да забележи, че вратата е грижливо зарезена и пред нея е поставен тежък стол. Макар че ръцете й трепереха, изблъска стола по-далеч, за да може да открехне вратата и да провре стройното си тяло през процепа.
Преди да избяга, Катрин хвърли бързо поглед през рамо. Страхът я правеше несръчна и когато най-сетне успя да превърти ключа, Джейсън вече беше изскочил от спалнята и тичаше към нея. Беше напълно гол. В бързането Катрин измъкна ключа от ключалката и го изпусна на пода. Като видя, че плячката няма да му избяга, мъжът спря и изгледа развеселено странното й облекло, без да се тревожи ни най-малко от собствената си голота. Младата жена носеше чифт жълти копринени панталони с неколкократно навити крачоли, върху тях бяла ленена риза, прекалено широка за стройната й фигурка, и кафяв сатенен жакет, който висеше до коленете й. Боса, с разрошени гъсти къдрици, тя приличаше на същество от приказките, съвсем не на мястото си в реалния свят.
Джейсън вдигна ключа от пода, оттегли се в спалнята и закрепи свещта в една ниша, без да обръща повече внимание на Катрин. Хвърли няколко цепеници в догарящия огън, разположи се удобно в едно кресло и лениво вдигна глава към младата жена, която беше влязла след него в спалнята.
Тя полагаше огромни усилия да не забелязва голотата му, но великолепното мъжко тяло просто й се набиваше в очите.
— Къде беше тръгнала? — изкрещя внезапно Джейсън й Катрин се сгърчи като от удар. Все пак тя успя да се овладее, сложи ръце на хълбоците си и застана пред него.
— Вие… Нямате право да ми задавате въпроси! Отивам си и толкова! Не можете да ме държите като пленница тук и ако веднага не отворите вратата, ще започна да пищя, докато не събера цялата къща!
В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха сърдито в очите, после Джейсън сви рамене и се изправи. Всяко от движенията му изразяваше спокойна самоувереност. Той блъсна стола, отключи вратата, отстъпи крачка назад и с подигравателен жест я покани да си върви.
Неочакваната му отстъпчивост я направи подозрителна, но след като му хвърли недоверчив поглед, Катрин все пак се запъти към вратата. Едва успя да му обърне гръб, когато той се хвърли към нея с гъвкавостта на пантера, затисна с една ръка устата й, за да заглуши ужасения писък, а другата уви около кръста й. Притисна я до себе си и я отнесе обратно в спалнята, макар че Катрин се съпротивляваше отчаяно. Тя го риташе с крака, ноктите й драскаха ръцете му, докато той я хвърли по лице на леглото.