Катрин понечи да изпищи, но Джейсън притисна лицето й в меките възглавници. Издърпа копринения шнур, с който през деня връзваха завесите, улови диво биещите се ръце и ги завърза на гърба й. Катрин напразно се опитваше да се освободи. Джейсън я притисна така силно с коляното си, че не можеше да си поеме дъх.
— Ще те задържа, докато аз искам — изръмжа дълбокият мъжки глас. — Когато престанеш да ме ядосваш, ще имам грижата да те уведомя. А дотогава ще стоиш, където аз съм решил.
След като върза ръцете й, Джейсън я обърна по гръб и побърза да затисне с ръка устата й, за да не изпищи. Стисна я между краката си, издърпа калъфката на възглавницата и я натъпка в устата й. Сините очи на Катрин святкаха от гняв. Джейсън измъкна дългия нож, който беше започнал да носи със себе си след първата среща с убийците, и младата жена се уплаши за живота си. С отмерени движения на ръцете той разряза дрехите й, докато остана съвсем гола. Само очите издаваха бушуващия в сърцето му гняв. После отряза остатъка от шнура, уви го около краката й и я завърза за края на леглото.
Приседна до нея и доволно огледа резултата от изкуството си.
— Може би не трябваше да ти връзвам краката, cherie — ухили се той. — Е, все пак така е по-добре, защото ако се захвана сега с теб, ще закъснея за дуела с Клив Пендълтън.
Последните му думи накараха Катрин да се разтрепери от глава до пети, но Джейсън не забеляза нищо. Той се прозина и започна да се облича. След малко откъм стълбата се чуха гласове и мъжът побърза да я завие до брадичката. Сега в леглото се виждаха само разбъркана черна коса и святкащи сини очи. Без да я удостои дори с поглед, той побърза да излезе от спалнята.
Катрин го чу да отваря външната врата и да говори с някого. После до ушите й достигна тракане на съдове. Сигурно беше влязъл Пиер със закуската. За съжаление той не беше сам. Прозвуча непознат мъжки глас:
— Казвам ти, Джес, по-рано беше просто невъзможно! Защо тези проклети дуели се насрочват все на зазоряване?
— Крайно време е някой да промени модата и да започнем да се бием малко преди следобедния чай!
Джейсън избухна в смях.
— Следващия път ще настоя за по-късен час, приятелю. Закусихте ли?
— Аз не искам нищо — отговори задавено Харис. — Ще ям после.
— Аз ще хапна малко от тази превъзходна шунка! Не се тревожи за Том, Джес. Той не понася дуелите — обясни примирително Баримор.
Катрин, която чуваше всяка дума от оживения мъжки разговор, трепереше от нервно напрежение. Господи, ами ако Том я видеше в това положение! Май трябваше да бъде благодарна на Джейсън, че не я принуди да закуси с него. Това беше единственото добро нещо в неуспелия опит за бягство. Иначе непременно щеше да я представи на приятелите си като най-новото си завоевание. Развижи се под завивката и простена от болка, защото шнурът се вряза болезнено в китките й. Парцалът в устата й пречеше да диша. Кога ли щеше да я освободи? Колко време траеше един дуел? Обхвана я отчаяние. Сигурно трябваше да лежи часове наред, докато Джейсън се върнеше — ако не дадеше указания на слугата си да я освободи преди завръщането му. Макар че мисълта да застане гола и безпомощна пред непознатия мъж също не беше кой знае колко привлекателна.
Тя забеляза, че съседната стая беше утихнала, и заключи, че тримата мъже са тръгнали. За първи път се запита каква Ли е причината за дуела. Не беше в характера на Клив да се излага на ненужна опасност.
Влизането на Пиер сложи край на размишленията й. Тя проследи движенията му и забеляза, че слугата нееднократно хвърля бърз, любопитен поглед към леглото. Все пак той не я заговори, а се зае с недоволно мърморене да събира разпилените из стаята дрехи. Очевидно беше, че го мъчат много въпроси, но също така очевидно беше, че Джейсън му е дал строги указания да мълчи.
Катрин го наблюдаваше как грижливо подрежда дрехите на Джейсън и личните му вещи в голям, тапициран с кожа сандък и внезапно осъзна какво означаваше това.
Джейсън възнамеряваше да замине! Странно защо, първата й реакция беше любопитство. Запита се накъде ли ще потегли похитителят й и едва след известно време й дойде на ум, че той би могъл да я вземе със себе си.
Следващите действия на Пиер не предвещаваха нищо добро. С безизразно лице слугата започна да събира роклите, купени от Джейсън за нея. Нареди ги внимателно в сандъка, после отиде в съседната стая и когато се върна, ръцете му бяха пълни с още женски дрехи, измежду които подбра тоалет за пътуване: рокля от блестящ розов муселин, подходящи по цвят полуботушки и тъмносиньо вълнено палто с кожена яка. Остатъкът отиде в сандъка.