Катрин наблюдаваше шетнята на възрастния мъж с нарастваща неловкост. Внезапно й се стори странно, че ерген като Джейсън Севидж притежава толкова много женски дрехи. Сигурно възнаграждаваше с тях услугите на многобройните си любовници! Ако някой й бе казал, че Джейсън е купил всичко това само за нея, тя нямаше да му повярва.
И последната й надежда се стопи, когато Пиер затвори капака на сандъка и грижливо го заключи. Слугата измъкна от шкафа втори сандък, подреден още вчера, и след миг стаята се огласи от възмутения му вик. Най-после бе открил бъркотията, предизвикана от Катрин по време на нощното претърсване за картата. Когато я изгледа недоверчиво, младата жена виновно сведе очи.
Вече се зазоряваше. Сивата мъгла, забулила малката полянка, избрана за място на дуела, й придаваше тайнствен и ужасяващ вид.
Джейсън замислено наблюдаваше противника си, който тъкмо слизаше от каретата. С нарастващо учудване той установи, че секундантите на Пендълтън, Филип дьо Курсе и Алтъни Нюхоп, са пристигнали с отделен файтон. Огледа внимателно каретата на Пендълтън и с внезапно събудило се недоверие отбеляза колко много багаж е натоварил противникът му. Очевидно той се подготвяше за бързо бягство.
Баримор беше стигнал до същия извод, защото изсъска в ухото на приятеля си:
— Това не ми харесва! Каретата на Пендълтън е натоварена за дълъг път. Сигурно има основания да бърза. Внимавай, Джес! Радвам се, че настоях да присъства лекар.
Шестимата мъже се поздравиха с тържествено кимане на глава. Последва изборът на пистолетите. Секундантите вече се бяха споразумели за разстояние двадесет стъпки, така че не им оставаше нищо друго, освен в мълчание да свалят палтата на дуелиращите се. Двамата носеха тъмно облекло, за да затруднят прицелването.
Харис беше избран да преброи стъпките и той го направи с видима нервност. Баримор стоеше неподвижен с мрачно наблюдаваше как разстоянието между Джейсън и Пендълтън все повече се увеличава. Харис отброяваше последните крачки, когато от гърлото на Баримор внезапно се изтръгна задавено възклицание. Предупреден от шума, вдигнат от приятеля му, Джейсън инстинктивно се хвърли на земята и се претърколи по гръб. В хладния утринен въздух отекна изстрел. Куршумът изсвири на сантиметри от главата на Джейсън. Той се извърна леко настрана и невярващо се вгледа в димящото дуло на противниковия пистолет. Баримор прецени неправилно неподвижността му и побеснял от гняв, изрева на Пендълтън:
— Мръсна свиня! Защо стреляхте по-рано? Това беше убийство! Да знаете, че няма да се измъкнете оттук жив!
Още докато Баримор се готвеше да се нахвърли върху Пендълтън, Джейсън натисна спусъка. Трясъкът от закъснелия изстрел стресна присъстващите. Джейсън се надигна на лакът и доволно установи, че противникът му се олюля и се свлече на земята. С мрачна усмивка той се изправи и проговори учтиво, без да го е грижа за смаяните лица на секундантите:
— Ако обичаш, подай ми палтото, Баримор. Днес е много студено, а и тревата беше мокра.
Баримор изпита такова облекчение, че едва не се спъна в собствените си крака, като се затича към него.
— Това… Това беше страхотно! Ти си истински майстор, приятелю! — заекна той. — Ама че свиня е този Пендълтън! Как си позволи да стреля по-рано? Помислих те за мъртъв. Слава Богу, че Пендълтън е жалък стрелец.
— Не е така, приятелю. Просто театралното ти вдишване ме предупреди и имах достатъчно време да се хвърля под линията на изстрела.
— Театрално, а? Аз ти спасявам живота, а ти ми се подиграваш!
Джейсън го удари приятелски по рамото и го повлече към мястото, където лежеше Пендълтън. Лекарят беше коленичил до него и се опитваше да спре кръвта, която струеше от дупката в рамото.
Когато Джейсън и приятелите му наближиха, Нюхоуп смутено заговори:
— Трябва да ви помоля за прошка. Нямам думи да изразя колко съжалявам за случилото се.
— Прошка ли? — изрева Баримор. — Не се извинявайте заради този тип! Ако се узнае какво е станало тук, хората ще почнат да насъскват кучетата си подире му.
Джейсън си припомни думите на чичо си и се намеси примирително:
— По-добре е да забравим какво преживяхме тази сутрин. Нека приемем, че Пендълтън получи заслуженото наказание.
Харис се обърна невярващо към приятеля си:
— Наистина ли няма да предприемеш нищо? — попита той, докато Баримор само клатеше изумено глава.
— Mon ami — засмя се Джейсън, — нали все пак му изпратих куршум в рамото! Какво друго да направя? Нека някой друг се погрижи за поредния скандал.