— Не! — отговориха в един глас мъжът и жената — но това не допринесе за отстраняване на подозренията му.
— Никога не съм виждал това момиче — продължи трескаво Харис. — Ще поговорим по-късно, Джес — смутолеви той и изскочи от спалнята.
— Какво означава всичко това, по дяволите? — попита ядно Джейсън, но влезлият в този миг Пиер спаси Катрин от необходимостта да отговори.
— Всичко е готово, мосю — оповести слугата. — Имате ли някакво друго желание?
Джейсън обходи стаята с поглед и отговори:
— Мисля, че всичко е наред, Пиер. Тръгвай. Ще се видим в Лондон.
16
Когато най-после пристигнаха в ергенската квартира на Джейсън на улица „Сейнт Джеймс“, Катрин беше премаляла от умора. Вече дори не правеше опит да проумее случващото се. През изминалите двадесет и четири часа бяха станали толкова ужасни неща! Джейсън й донесе нещо за ядене, после отново я съблече гола, излезе и заключи след себе си вратата.
Младата жена се надигна и с угаснали очи огледа тясната таванска стая. Стените бяха голи, в един ъгъл бяха струпани няколко бали слама, покрити с груби одеяла. Раздрънкан скрин, върху който бяха оставени кана и леген за вода, съставляваше цялата мебелировка. Объркана и уплашена, Катрин оглеждаше мрачното помещение, осветено само от сребърен лунен лъч, който се бе промъкнал през мръсните прозорци. След известно време студът я накара да се свие върху сламеника и да се загърне с одеялата. Остана дълго така, загледана с празни очи в мрака.
Шок, разкаяние, невяра и страх я бяха приковали с железни вериги към студената стена. Главата й безсилно се отпусна върху гърдите. Защо й трябваше да търси онази проклета карта? Ето че попадна в капан.
Изумлението, което прочете в очите на Том Харис, я накара да осъзнае цялата безнадеждност на положението си. Можеше само да се надява, че той ще мълчи.
От гърлото й се изтръгна задавено хълцане и тя скри лице в ръцете си.
— О, Рейна, Рейна! — изплака тя. — Защо не те послушах? Защо трябваше да си играя с огъня?
Тя не знаеше колко време е плакала, но когато сълзите й най-после пресъхнаха, бе обзета от нова надежда. Може би имаше някакъв изход — трябваше само да го потърси. А щом го намереше, Джейсън Севидж щеше да съжалява горчиво за наглостта си! Тя щеше да го унижи и да го унищожи, дори ако трябваше да пожертва живота си за осъществяването на тази единствена цел. Крехката надежда я успокои и тя потъна в дълбок сън без сънища.
Събуди се късно следобед. Почувства се учудващо добре, защото не бе забравила плановете за отмъщение. Първата стъпка към осъществяването им беше бягството. Уви се с едно от одеялата, напръска лицето си с вода и се постара да приведе в ред косите си. После огледа внимателно таванската стаичка, надявайки се, че през нощта е пропуснала някой предмет, който можеше да и бъде от помощ.
Единствените възможности за бягство бяха вратата и малкият прозорец високо над главата й. Вратата беше от масивен дъб и здраво зарезена отвън. В пристъп на бесен гняв Катрин я изрита с все сила, но единственият резултат беше, че се сдоби със синина на крака. После свали каната и легена от скрина, придърпа го към прозореца и се покатери върху него.
Беше толкова вдълбочена в усилията си да отвори прозореца, че внезапното отваряне на вратата я стресна до смърт и тя за малко не се строполи на пода. Джейсън влезе, понесъл голяма сребърна табла с храна. Той затвори вратата с добре прицелен ритник, остави таблата на сламеника и ухилено я огледа. След малко попита подигравателно:
— Да не те е уплашила някоя мишка? Или очакваш наводнение?
Без да го удостои дори с поглед, Катрин скочи от скрина и приседна на сламеника, непреодолимо привлечена от апетитните ястия върху таблата. Трябваше да положи огромни усилия, за да не се нахвърли като диваче върху храната. Принуди се да дъвче бавно и се наслади на всяка хапка, сякаш й беше последната. Скръстил ръце пред гърдите си, Джейсън се бе облегнал на стената и я наблюдаваше.
Катрин преглътна последния залък и хладно попита:
— Колко време възнамерявате да ме държите затворена?
— Докато овладееш добрите маниери, скъпа моя! — отговори мъжът и комично извъртя очи.
Ръцете й се свиха в юмруци.
— Не се ли смущавате поне малко от факта, че се отвращавам от вас? Че ни най-малко не ми харесва да бъда ваша любовница?
— Разбира се, че не! — изсмя се той. — Не проумяваш ли, че това те прави още по-интересна? Ти не си като останалите от рода си.
Като забеляза смаяното й лице, Джейсън благоволи да обясни:
— Първо положи големи усилия да вдигнеш цената си, после изпрати в леглото ми онази дърта вещица. През цялото време се държеше като любовница на Клив Пендълтън, а се оказа девствена! Прерови вещите ми и се опита да ме излъжеш, че си търсила пари, а не докосна златото, което беше оставено на масичката. Веднага бих се почувствал привлечен от подобна противоречивост, дори и да не те намирах извънредно изкушаваща.