Катрин отмести очи, защото не издържаше да гледа в присмехулното му лице. Боеше се, че ще загуби самообладание, и втренчи поглед в нервно потръпващите си ръце. След известно време попита предпазливо:
— Ако ви кажа какво съм търсила, ще ме пуснете ли да си отида?
Джейсън понечи да излъже, за да я успокои, но после ядно изрева:
— Не!
Внезапно забрави небрежната поза, издърпа я от сламеника, стисна я в обятията си и затвори устата й с жадна, груба целувка. Катрин напразно се съпротивляваше срещу сладостните тръпки, които пронизаха тялото й. С едно-единствено умело движение Джейсън издърпа одеялото, което прикриваше голотата й. Катрин положи огромно усилие да потисне напиращото желание и заблъска с юмруци по гърба му.
— Е, добре, тогава няма да изпиташ удоволствие — изръмжа мъжът, хвърли я на сламеника, разтвори краката й и я взе брутално, без да го е грижа дали й причинява болка.
През цялото време той не я изпускаше от ръцете си, взираше се като омагьосан в очите й и дори не трепна, когато ноктите й одраха лицето му. Мекото тяло, което се вдърви под неговото, не му достави наслада, затова побърза да се изправи и изръмжа:
— Ще трябва да се примириш с положението си, малката. Ще те задържа, защото всеки ден откривам по нещо ново в теб.
Без да се трогне, той проследи мъчителните й опити да се изправи. Катрин го изгледа с насълзени очи и простена:
— Мразя ви, Джейсън Севидж! Един ден ще си разчистя сметките с вас, даже ако трябва да чакам сто години.
По лицето му пробяга усмивка.
— Мрази ме колкото си щеш, мила моя. Това не ме интересува ни най-малко. Никога не съм искал любов от теб. Но бъди уверена, че винаги мога да си взема онова, което искам.
Младата жена се надигна с вкаменено лице, уви се в грубото одеяло и отвърна:
— Направихте го и сега ви моля да си вървите.
— Всъщност, аз дойдох при теб по съвсем друга причина, котенце — усмихна се той. — Исках да те уведомя, че заминаваме за Париж. Пиер ти е приготвил банята, дрехите също са готови. Тръгваме веднага щом се облечеш.
Катрин застина като ударена от гръм. Джейсън не прецени правилно израза на лицето й и нежно повдигна брадичката й.
— Знам, че не успя да си отпочинеш след вчерашното бързане. Но те уверявам, че щом пристигнем в Париж, ще ти дам възможност да се възстановиш. Възнамерявам да наема някое усамотено жилище извън града. Ще ти купя най-красивите рокли и всичко, каквото пожелаеш.
Липсата на въодушевление започна да го ядосва.
— Побързай! — извика ядно той. — Нали още в началото ти обещах пътуване до Париж! Не се ли радваш, че удържах думата си?
Единственият отговор беше принудена усмивка. Джейсън махна с ръка и нетърпеливо я поведе надолу по стълбата. Слязоха в спалнята, където тя се изкъпа и облече, а той през цялото време я подканваше да бърза. Най-после седнаха в каретата му и препуснаха към пристанището на Дувър.
Пролетният ден беше великолепен. До здрачаване оставаха още няколко часа и докато великолепните врани жребци препускаха по равния път, Катрин забрави нещастните обстоятелства около пътуването и започна да се наслаждава на напъпилите дървета отстрани, облени от топлите лъчи на слънцето. Часовете минаваха, настъпи нощта. Катрин прогони надалеч лошите мисли и страхове; бе започнала да се примирява със съдбата си и мъчителното напрежение на първите дни изчезна. Трябваше само да изчака удобния случай и непременно щеше да избяга от този затвор…
Това привидно спокойствие я напусна едва когато на разсъмване се качиха на борда на кораба, който трябваше да ги отведе във Франция. Катрин бе разтърсена от дива паника. Ако сега не успееше да избяга, никога вече нямаше да бъде свободна. Ала Джейсън просто я вдигна на ръце и я отнесе в кабината си. Остави я на леглото и веднага излезе, като не забрави да заключи след себе си. Катрин се огледа безпомощна в тясното помещение. Отново беше попаднала в капан. Е, този път поне не ме съблече, каза си гневно тя.
ВТОРА ЧАСТ
СЛАДКО-ГОРЧИВА ПРОЛЕТ
Франция, пролетта на 1803 година
17
Първото пътешествие в живота на Катрин наближаваше своя край; вече от доста време насам не пътуваха през зелената хълмиста равнина с бели селски къщи. За разлика от Джейсън, Катрин не можа да заспи в друсащата се карета и чакаше с копнеж края на дългия път.