Той тръгна към тежката, ръчно резбована врата, която водеше към покрития с килими коридор.
— Ще помоля да ти приготвят ваната. Едно от момичетата ще разопакова багажа ти. Изглеждаш твърде уморена, затова смятам, че е най-добре да вечеряш в стаята си и да си легнеш веднага. — После изчезна, без да й остави време да отговори.
Катрин изгледа невярващо затворената врата. Нима щеше да я остави без надзирател? Минутите минаваха и тя се убеди, че Джейсън беше направил точно това. Изтощението бе забравено; тя се втурна към вратата и широко я разтвори. Огледа дългия коридор, който беше празен. Не се мяркаше никой от персонала. Неспособна да вземе решение, тя спря на прага. След малко се върна в стаята и бавно затвори вратата. Нямаше нито стотинка и не знаеше при кого би могла да отиде. Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата си. Не беше спала дни наред, а къркоренето на стомаха й напомни, че гладният обикновено не стига далеч. Щеше да изчака — поне докато се окъпе и вечеря. После щеше да измисли нещо.
Тихо чукане на вратата прекъсна нерадостните й мисли. В стаята се вмъкна дребно, тъмнокосо момиче с живи кафяви очи. То се усмихна плахо, направи реверанс и прошепна, че са го изпратили да бъде в услуга на мадам; името й било Жана. Катрин остави камериерката да разопакова багажа й и заброди безцелно из помещенията.
На улицата вече бяха запалили фенерите и жълтеникавата им светлина хвърляше топли отблясъци върху сивия паваж. Елегантни карети, теглени от благородни коне, трополяха покрай хотела, отвеждайки пътниците си към нощните забавления на Париж.
Срещу прозореца на Катрин се простираше обширният „Place de la Concorde“, където само десетилетие преди това нещастният крал Людвик XVI беше загубил трона и главата си под ножа на гилотината. Зад площада Сена влачеше мирно водите си през блещукащия с хиляди светлинки град.
Катрин усети нов прилив на умора и не можа да се наслади на възхитителната гледка. Когато Жана й съобщи, че банята е готова, тя съблече бързо замърсената рокля, потопи се в горещата, ухаеща на рози вода и доволно се отпусна назад. Изтърка се от глава до пети с ароматния сапун, докато Жана непрекъснато доливаше топла вода. Накрая ваната започна да прелива.
След като се нахрани с апетит, Катрин се излегна уморено на синия диван в дневната и само след минута заспа.
Джейсън се върна късно. Беше изпратил бележка на американския специален пратеник Ливингстън, в която го молеше за незабавна среща по нетърпящи отлагане държавни дела. На разговора трябваше да присъства и американският посредник Монро. Джейсън се бе погрижил присъствието му в Париж да изглежда като частно посещение и беше изпратил писма до френските си роднини с молба да го посетят в хотел „Крийон“. Едва успя да се нахрани в отделно сепаре на ресторанта, когато пристигна един от братовчедите му.
Мишел Бове, строен, красив младеж, се беше приготвил да посети някой от многобройните игрални салони, когато му предадоха писмото на Джейсън. Без да се замисля, той се запъти право към хотел „Крийон“, за да поздрави американския си братовчед. Двамата се харесаха от пръв поглед и Джейсън прие с удоволствие предложението на Мишел да го разведе из нощния Париж.
Джейсън се върна в хотела в изключително добро настроение. Влезе в стаите, които Катрин беше разгледала преди няколко часа. Избра по-голямата от двете спални, хвърли вратовръзката си на едно кресло и побърза да се освободи от ботушите. После тръгна към другата спалня да търси Тамара. Намери я заспала на дивана и прекрасната гледка, която се разкри пред очите му, предизвика странна усмивка на устните му, едновременно мека и подигравателна. Остана известно време неподвижен, без да може да откъсне очи от стройното й тяло. Постара се да потисне внезапно надигналата се в сърцето му нежност, вдигна я и я отнесе в спалнята й.
18
На следващия ден и двамата се събудиха късно. Катрин, облечена с тясна бяла пола и туника от червена коприна, пристегната с широк колан, се бе облегнала на железния парапет на балкона, за да се наслади на топлите слънчеви лъчи, когато гласът на Джейсън я стресна:
— Радвам се да те видя, любов моя. — Той понечи да я прегърне, когато на вратата се почука.
Слугата в ливрея, който се появи в отговор на краткото „Да“, не беше от персонала на хотела. Катрин разбра, че новината, която бе донесъл, не изисква отговор, защото пратеникът подаде запечатано писмо, получи полагаемия му се бакшиш и се сбогува с учтив поклон.
Докато Джейсън четеше писмото, Катрин го наблюдаваше скрито. Лицето му беше извърнато настрани и по-сериозно, отколкото го беше виждала досега. Трябваха му само няколко секунди, за да прехвърли известието, после внезапно вдигна глава и забеляза, че тя го наблюдава. Катрин се изчерви от смущение.