Джейсън се приведе напред. Обичайното подигравателно изражение изчезна от лицето му.
— Сдобих се с известни сведения — започна той, — според които френският финансов министър Барбе-Марбоа наскоро е направил посещение при вас и посланик Ливингстън. Осведомил ви е, че Франция би желала да преговаря с вас не само за продажбата на пристанището и града Ню Орлиънс, а и за цялата Луизиана.
За момент Монро не успя да прикрие учудването си. Барбе-Марбоа наистина бе дошъл в посолството, но дали младият човек беше осведомен за препятствията, които се изпречваха на пътя на френското предложение? Дори ако не вземеха предвид огромната сума, която искаше Франция и която Съединените щати надали бяха в състояние да съберат, нито Монро, нито Ливингстън бяха упълномощени да купуват земя. Трябваше да преговарят за правата над Ню Орлиънс, за плавателния път по Мисисипи и толкова. Имаха ли право просто така да закупят една огромна територия? И то от правителство, което може би не беше неин законен собственик?
Монро въздъхна и се постара да обясни:
— Вие, разбира се, знаете, че в конституцията не е предвидено такова нещо. Кой би помислил, че Наполеон има такива фантастични идеи?
Без да се впуска в юридически подробности, Джейсън продължи:
— Аз пристигнах тук като агент на английската банка Хоуп и Беаринг, ако желаете да го наречете така. Те ме упълномощиха да ви съобщя, че са готови да отпуснат на Съединените щати всяка сума, която е необходима за покупката на Луизиана.
Монро загуби ума и дума; това беше повече, отколкото смееха да се надяват. После попита, без да разкрива и частица от възбудата си:
— Докъде са готови да стигнат банкерите?
За първи път, откак беше влязъл в стаята, Джейсън се отпусна. На лицето му изгря обичайната подигравателна усмивка.
— Десет милиона с шест процента лихва — отговори той.
Монро въздъхна доволно. По-късно двамата с Ливингстън щяха да си поблъскат главите над проблема как Хоуп и Беаринг са узнали за продажбата на Луизиана и — което беше още по-важно — откъде им беше известна горната граница, която американците бяха поставили за продажната цена.
Джейсън сметна, че задачата му е изпълнена, отклони умело настойчивите въпроси на Монро и се сбогува. Сънародникът му успя само да го увещае да дойде отново след няколко дни и да държи американското посолство в течение на намеренията си.
След като първата част от работата беше свършена, мислите на Джейсън се насочиха отново към Тамара. Време беше да изработи някакъв план за пребиваването им в Париж. След обещанието да поддържа постоянна връзка с Монро първоначалното му намерение да наеме дворец извън града надали щеше да се осъществи.
Поддавайки се на някакво внезапно настроение, той спря край една от многобройните сергии с цветя и купи два огромни букета червени карамфили. Реши, че е малко смешен, когато влезе натоварен с цветята в разкошното фоайе на хотела, и съчувствената усмивка на портиера само усили неловкостта му. Само след минути целият персонал щеше да узнае, че мосю и мадам Севидж са се скарали или че са лудо влюбени един в друг. Никак не му харесваше да става предмет на разговори между прислугата и когато влезе в антрето, на челото му беше изписана дълбока бръчка.
Захвърли небрежно карамфилите на зеления диван в салона си и остави шапката си на малката масичка. Едва тогава забеляза, че хихикащите, весело бъбрещи женски гласове идват от стаите на Тамара. Смаян и едновременно с това ядосан, той прекоси с бързи крачки салона и разтвори широко свързващата врата.
Спря на прага и огледа изумено бъркотията от женски дрехи и дрънкулки, платове и модни рисунки. Топове коприна, муселин и брокат бяха натрупани на дивана, другите мебели също бяха покрити с всевъзможни предмети, задоволяващи женската суетност. Две млади личности в униформи на продавачки трескаво разгъваха нови топове. При влизането му момичетата се стреснаха, а мрачната му усмивка окончателно прогони веселото им настроение.
— Тамара, какво става тук, по дяволите? — изкрещя гръмовито Джейсън.
Тихите гласове в спалнята на Тамара веднага замлъкнаха. Селд минута младата жена изскочи от стаята си, увита в прекрасно творение от прозрачен тюл, следвана по петите от Жана и някаква непозната дебела жена. С невинна и същевременно предизвикателна усмивка Катрин изгука:
— О, скъпи, не те очаквах толкова рано. — Тя затанцува на пръсти към смаяния Джейсън, надигна се и залепи нежна целувка в ъгълчето на устата му. Преди да е успял да се съвземе от смайването си, тя продължи умолително: — Скъпи, скъпи Джейсън, как можа да ме оставиш сама цял следобед! Толкова ми беше скучно! Не можеш да си представиш колко е ужасно да нямаш нито стотинка и да не познаваш никого в този огромен град! — Тя вдигна премрежен поглед към него и очите му се присвиха в безмълвно признание на артистичния й талант.