Ала Катрин не беше свършила. Следващото й изявление прозвуча като драматичен стон:
— Беше просто непоносимо! Поговорих с портиера и той ме насочи към мадам Елоиз. — Тя посочи с усмивка сивокосата жена. — Любезният портиер й изпрати съобщение да ме навести. Тя е известна модистка.
Преди няколко години Джейсън беше закупил за една от любовниците си в Ню Орлиънс две рокли от известната модистка и сега простена вътрешно от мисълта за цените й.
Катрин не можеше да знае за какво мисли „съпругът“ й, но забеляза лошото му настроение и се зарадва. За да го ядоса още малко, продължи да бъбри весело:
— Не е ли чудесно от нейна страна, че донесе всички тези прекрасни неща? Казах й, че ще купя няколко рокли и наметки. Ти ми обеща нов гардероб и исках да ти покажа, че ценя високо великодушното ти предложение. — В очите й проблеснаха злобни искри. Тя се облегна на гърдите му и въздъхна: — Само си помисли колко е ужасно, че жена ти няма какво да облече! Нали знаеш, заминахме толкова бързо от Англия, че нямах време дори да си събера багажа!
Джейсън нямаше намерение да й позволи да се наслаждава на триумфа си. Привлече я към себе си и затвори устните й с дълга, настойчива целувка. Неловкото мълчание на двете жени, които присъстваха на интимната сцена, не го разтревожи нито за миг. Той притисна до себе си „жена си“ и започна да милва меките й хълбоци.
Смаяна от лекотата, с която шегата й се обърна срещу нея, Катрин се изтръгна от прегръдката му и го изгледа с цялата злост, на която беше способна. Закри с тялото си очевидната му възбуда и измънка с пламнало от смущение лице:
— Бихте ли излезли за момент, моля? Разбрах, че Жана ви е приготвила освежителни напитки долу в салона. Ще продължим пробите, когато си отпочинете. Жана ще ви покаже пътя.
След като жените излязоха, в стаята се възцари затишие пред буря. Катрин не можа да издържи и прекъсна надвисналото мълчание:
— Как можа? Нямаш ли поне малко чувство за приличие?
— Ти май забравяш, че се намираш на моя територия и че правя, каквото си поискам. Какво си въобразяваш, като си повикала тези жени? Вярно е, че исках да ти купя дрехи, но първо трябваше да уредя някои неотложни въпроси. Не можа ли да почакаш? Да не се уплаши, че ще се изтръгна от алчните ти лапички, преди да си успяла да ме изстискаш?
— Може би си спомняш, че на излизане ме посъветва да се позабавлявам. Това и направих.
Джейсън вече не можеше да се владее.
— Виждам, виждам — отговори с добре изиграно спокойствие той. — Какъв късмет, че веднага разбрах колко приличаш на жените от твоя сорт. — Усмивката му изразяваше ледено презрение. — Като си помисля какво ще ми струва посещението на мадам Елоиз, би трябвало да се надявам, че ще проявиш малко повече отзивчивост в леглото, прав ли съм?
Само преди няколко дни Катрин щеше да му залепи плесница за тези думи, но междувременно се беше научила да прилага и други средства. Отговорът й прозвуча небрежно:
— Досега не си платил нито стотинка за девствеността ми, а тя не ти беше предоставена доброволно.
— Я виж ти! Какви думи започнаха да излизат от устата ти! Когато се сращнахме за първи път, може и да си била нова в занаята, но те уверявам, че схващаш много бързо.
— Разбира се — отговори равнодушно Катрин. — Имах опитен учител.
Сух смях изрази похвала за забележката й. Джейсън огледа стаята и проговори спокойно:
— Повикай ония проклети жени. Обещах ти парижки гардероб, затови си купи всичко, което ти харесва. И кажи на мадам да дойде при мен, преди да си тръгне.
— Защо?
— Не се вълнувай, котенце! Няма да върна поръчките ти. Искам просто да обсъдя с мадам по-неприятната страна на въпроса, например колко ще ми струват капризите ти. — Погледът му отново се помрачи. — Предполагах, че ще ми излезеш скъпо, но нито за миг не бях помислял, че няма да получа почти нищо срещу парите си.
Той замълча очаквателно, но Катрин се овладя и отговори делово:
— Нямаше ли една поговорка, която ни учи да не купуваме котка в чувал?
Отговорът беше затръшването на свързващата врата. Джейсън бе изскочил навън, за да не се поддаде на властното желание да я раздруса хубавичко. Катрин се усмихна измъчено и се отпусна на най-близкия стол. Трепереше с цялото си тяло. Беше спечелила един рунд, но само тя си знаеше колко усилия й бе струвало. В очите му се четеше такова презрение, от цялото му същество се излъчваше такъв леден студ, че в сърцето й нахлу нещо като разочарование.