Когато жените се върнаха, изборът на новите рокли и пробите, които до преди малко й доставяха такова удоволствие, й се сториха уморителни и досадни. Почувства облекчение, когато мадам Елоиз си тръгна. Щом остана сама, се сви на леглото и притихна. Шивачката бе обещала, че две от роклите ще са готови още утре. Защо не можеше да мисли за нищо друго, освен за лицето на Джейсън? За разочарованието му, за устните, които се свиваха отвратено…
19
През следващите дни Катрин беше тиха и затворена в себе си. Джейсън не допринасяше с нищо за подобряване на настроението й. Нито веднъж не се опита да я подразни. През повечето следобеди и вечери я оставяше сама и изглежда му беше все едно как тя прекарва времето си. Единствената му грижа беше да не оставя в стаите си пари.
Отнасяше се към нея с изискана учтивост, никога не влизаше в стаите й, без да почука, но когато разговаряше с нея, никога не я поглеждаше. Ако в помещението имаше и други хора, играеше ролята на любящ съпруг, който е довел ограничената си малка жена на посещение в Париж, и Катрин едва не закрещяваше от възмущение. Двамата разгледаха Тюйлери и се възхитиха на редките растения, които цъфтяха в обширния парк. Когато времето беше хубаво, често излизаха на пикник в зелените гори на Марсово поле. Ала всичко това беше само фасада.
Имаше нощи, в които Джейсън изобщо не се прибираше. Друг път се връщаше посред нощ и тя веднага усещаше, че е пил; не никога не й се натрапваше.
Джейсън наистина се прибираше в хотела в достойно за съжаление състояние, но той не се различаваше особено от повечето млади хора с благороден произход, които бяха изпълнили Париж. Воден от браточед си Мишел, който с удоволствие играеше ролята на опитен гид, Джейсън посети всички възможни свърталища на греха под сянката на големия град. В един от най-известните вертепи той срещна шевалие Д’Арси. Изправи се пред мъж с масивна фигура, с корави, зачервени от постоянното пиене сини очи. По-късно Мишел разказа на братовчед си, че обществото само търпи Д’Арси и че се носели ужасяващи слухове за жестоки наклонности и невероятни деяния по време на революционния терор.
— Нищо не може да се докаже — обясни шепнешком Мишел, — но се говори, че е участвал в давенията край Нант. — В отговор на неразбиращия поглед на Джейсън той побърза да му опише как мъже, жени и деца, така наречените врагове на държавата, станали жертва на якобинците. Затворили ги в трюма на товарни лодки, откарали лодките в средата на реката и ги потопили заедно с живия им товар.
Когато след няколко дни отново срещна Д’Арси, Джейсън беше придружен от Тамара и няколко познати от Англия. Трябваше да положи огромни усилия, за да прояви известна учтивост. Видя се принуден да представи кавалера на всичките си познати и нарече Катрин своя жена. Тази кратка среща имаше опустошителни последствия.
Понякога, когато нямаше какво да прави, Джейсън извеждаше Катрин на вечеря в най-скъпите и изискани ресторанти на Париж. Дори тогава младата жена се чувстваше изоставена и самотна. Понякога й се искаше отново да изпита върху себе си гнева му. Той се понасяше по-лесно от постоянното хладно равнодушие.
Постепенно в душата й се надигна протест — тя не беше извършила нищо лошо и не заслужаваше да я наказват така! Защо да се чувства виновна? Щом компанията й му беше неприятна, защо не я пуснеше да си върви? Нима не знаеше, че тя копнее да се върне в Англия?
Междувременно Пиер беше пристигнал с каретата на Джейсън, така че вече не бяха зависими от наетата карета с бавните й коне. Освен това Джейсън беше купил два великолепни ездитни коня и персоналът, както и останалите гости на хотела, скоро свикнаха да виждат младото семейство да излиза на езда в ранните сутрешни часове.
Катрин се наслаждаваше на разходките. Беше лудо влюбена в сивата си кобила и когато вятърът си играеше с косите й, отново се чувстваше някогашното волно циганско момиче. Дори Джейсън ставаше по-достъпен по време на сутрешната езда и на няколко пъти сърцето й заби по-силно, забелязвайки жадния поглед, впит в зачервените й бузи и пълните устни.
С времето Катрин откри нещо, което я изпълни с ужас: тя се чувстваше добре в негово присъствие. Осъзна, че е изгубила борбата срещу невероятната му привлекателна сила.
Имаше мигове, особено през нощта, когато лежеше сама и безсънна в леглото си и с болка си мислеше в какво безизходно положение е изпаднала. В такива мигове мразеше похитителя си и горещо желаеше да не е отишла онази вечер в циганския лагер.