Джейсън, който не откъсваше устни от нейните, издърпа грубо дрехите й; изобщо не беше забелязал внезапното й отдаване. Когато остана гола, той полегна върху нея и покри тялото й с изгарящи целувки.
Катрин попадна във вихрушка от противоречиви чувства; тялото й беше готово за любов, докато разумът продължаваше да се съпротивлява, макар и по-слабо. Когато Джейсън помилва кичурчето светли косъмчета между краката й, тя престана да мисли — забрави всичко, освен силното мъжко тяло над нейното. Движенията на мъжа в утробата й предизвикаха неописуема буря от чувства. От гърлото й се изтръгна задавен стон на удоволствие. Джейсън побърза отново да впие устни в нейните.
Този път Катрин не усети болка, само пареща наслада. Въпреки това се засрами от себе си и тъкмо когато Джейсън достигна върха, се откъсна от прегръдката му. Той не можа да се удържи и семенната течност се изля на копринения чаршаф. Мъжът изрева някакво проклятие, претърколи се по корем и закри очите си с ръка. Гърдите му се повдигаха и спускаха неравномерно.
Смутена, изплашена, Катрин грабна роклята си и се сви в най-отдалечения ъгъл на леглото.
След малко Джейсън се обърна към нея с каменно лице.
— Изчезвай! — изсъска той. — Махай се от очите ми! Ще те представя като своя жена в посолството, но веднага след това ще се погрижа да те върна в Англия. Проклета малка мръсница! И не се страхувай повече за добродетелта си. Ще чакаш цяла вечност, преди да те докосна отново.
Изпълнените с омраза очи я нараниха до дън душа. Хукна навън като подгонена и едва успя да се добере до спалнята си. Жана я завари да повръща, наведена над нощното гърне, и побърза да й приготви гореща баня.
— Мадам трябва да внимава — прошепна съчувствено момичето. — Ще бъде ужасно, ако загубите бебето си.
Катрин се вцепени от ужас. Нито за миг не беше помисляла, че може да е забременяла. Не, този ужасен пристъп беше само реакция на жестоките думи на Джейсън, нищо повече, опита се да си втълпи тя. Малко по-късно застана пред огледалото и страхливо разгледа стройното си тяло, докато Жана изваждаше от гардероба роклята, избрана за обяда у Монро. Коремът й беше плосък както винаги, гърдите й също не бяха наедряли.
Божичко, изплака вътрешно тя. Какво ще правя сега? Този въпрос заседна като камък в гърлото й, когато малко по-късно отново застана насреща му.
Джейсън веднага забеляза, че младата жена е бледа като платно и го гледа с отсъстващ вид, но приписа лошото й състояние на сцената, която се бе разиграла помежду им. Малката беше разбрала, че е отишла твърде далеч, и изпитваше заслужено разкаяние.
Катрин вървеше като в сън; не можеше да мисли за нищо друго, освен за възможната си бременност. Дори елегантната къща, в която Монро се беше пренесъл отскоро, не й направи никакво впечатление. През целия следобед тя се движеше, разговаряше и се усмихваше като в транс. Мълчеше, когато не я заговаряха, а когато се обръщаха към нея, отговаряше едносрично и тихо.
„Да“ — отговори тя на въпроса на Монро харесал ли й е Париж. „Не“ — на проявеното любопитство дали ще остане по-дълго.
На лицето й беше изписан израз, сякаш броди през чужд за нея свят, сякаш полага усилия да проумее какво става навън. Съмненията на Джейсън, че би могла да го изложи с биещо на очи поведение, се оказаха неоснователни. Вместо това в душата му се надигна подозрение, че тя нарочно преувеличава ролята си на плаха невеста. Малката мръсница се стараеше всички да останат с погрешно впечатление. Буквално чуваше онова, което се въртеше в главата на Монро. Очарователно момиченце, но ужасно глупаво. Идеше му да я удуши със собствените си ръце.
На връщане към хотела в каретата цареше неловко мълчание. Едва когато влязоха в апартамента си, гневът му се изля в груби думи:
— Ама ти си била превъзходна артистка! Сигурно си изучавала ролята на слабоумната младоженка, толкова добре се справи тази вечер!
Сигурно щеше да каже още нещо, но я погледна за първи път след ужасната сутрешна сцена — и откри измъчения израз в сините очи. Нищо чудно, че Монро се държа толкова бащински, каза си горчиво той, разгневен от внезапно нахлулата в сърцето му нежност. Тя го бе унижила по най-подлия начин, а той беше готов да я грабне в обятията си и да я утеши! О, по дяволите! Започваше да се мрази.
— Крайно време е да престанеш с тия игрички! — изфуча той. — Вече сме сами, завесата падна.
Катрин най-после успя да се отърси от обзелото я вцепенение. Разбра, че по някаква незнайна причина отблъскващото й поведение тази сутрин и хладната сдържаност, която бе проявила пред семейство Монро, бяха ядосали Джейсън повече от всичко, което му беше сторила досега.