— Уморена съм — промълви спокойно тя. — Ако нямаш какво повече да ми кажеш, ще си легна.
Джейсън я изгледа смаяно, а тя продължи с тон на изискана дама, която дава нареждания на персонала си:
— Ако обичаш, изпрати ми Жана. Ще вечерям в стаята си. Желая ти лека нощ. — Обърна се и се отдалечи с високо вдигната глава, оставяйки зад себе си потиснато мълчание.
20
Макар че Джейсън не предприе нищо, за да я изпрати обратно в Англия, двамата продължиха да се отнасят един към друг с ледена учтивост. Джейсън отново започна да пие и да играе карти и се връщаше в хотела едва на зазоряване. За да прогони мъчителния спомен за последното любене с Тамара, той преспа с една разкошна брюнетка, която отдавна му хвърляше многозначителни погледи в клуб „Роял“.
Това беше добре дошло потвърждение на наранената му мъжественост и той започна да се връща в стаите си вмирисан на евтин парфюм, с доволна усмивка на отпуснатото лице. Тъй като спеше по цял ден, а нощем не оставаше в хотела, двамата с Катрин почти не се срещаха. Падаше й се! Колкото по-скоро се отървеше от нея, толкова по-добре! Щом минеше големият бал на посолството, щеше да я прати обратно в Англия. Никога нямаше да си признае, че винаги щом я погледнеше, в гърдите му се надигаше онази странна, необяснима болка.
Нощите, прекарвани в игра на карти, връзката с брюнетката и отличното френско бренди се отразиха неблагоприятно на външния му вид и всеки път, като го видеше, сърцето на Катрин се свиваше от болка. Вече не знаеше дали да се зарадва или да се натъжи, когато разбра, че не е бременна.
Джейсън почти не й обръщаше внимание и за да запълни времето си, тя започна да предприема дълги излети из Париж, винаги придружена от Жана. Между прислужницата в хотела и изисканата дама съществуваше трайна, дълбока привързаност. Момичето усещаше, че нещо в брака на мадам и мосю Севидж не е наред, но си мълчеше и по всички възможни начини показваше съчувствието си.
Пиер, който не одобряваше поведението на господаря си, обичаше да се присъединява към двете млади жени. За него беше необяснимо, че Джейсън занемарява така брутално Тамара, а продължава да я представя за своя съпруга, и допуска тя да се разхожда из Париж без стотинка в джоба, придружена само от една най-обикновена прислужница.
Балът на посолството наближаваше. Дните минаваха и нервите им се опъваха до скъсване. Джейсън придоби неприятния навик да влиза неочаквано в спалнята й и да я наблюдава, докато Жана й помагаше да се съблича. А когато оставаха сами, се държеше още по-предизвикателно.
След една особено неприятна словесна престрелка Катрин реши, че положението става непоносимо. Съзнанието, че се е влюбила в този мъж, който я смяташе за лъжкиня, лека жена и кой знае още какво, беше влудяващо. Помисли да продаде бисерите, които й беше подарил, и да се върне тайно в Англия. Само че не знаеше къде би могла да намери заложна къща, а и Джейсън й беше заявил, че след бала е свободна да си върви. Трябваше да се пребори с нежността, която се надигаше в сърцето й всеки път, щом го видеше. Не биваше да го обича, не и след това, което й беше причинил. Въпреки това беше готова да му прости и да забрави грозните сцени помежду им.
Дойде и вечерта на бала. Държанието им почти не се беше променило. Когато Катрин се появи в салона, облечена с ефирна бална рокля, Джейсън неволно се запита дали наистина е готов да я пусне да си иде. Взря се като омагьосан в прекрасното видение от синьо-черна коса, алабастровобяла кожа и черно кадифе. Нима можеше да забрави бързия й смях, нежната й усмивка, меките устни и стройното тяло, което така и не беше станало истински негово!
Джейсън я гледаше с такава настойчивост, че Катрин преглътна конвулсивно и лицето й се обля в предателска червенина. След малко мъжът се поклони и проговори с весели искри в смарагдовозелените очи:
— Тази вечер изглеждате възхитително, мадам Севидж! Не бихте ли желали да сключим примирие?
— О, да! Моля! — Сякаш огромна тежест падна от гърдите, й. Дали пък не беше копняла за една мила дума?
Стана така, че тази вечер Монро опозна една съвсем различна мисис Севидж. Всъщност промяната беше и у двамата. Погледът на Джейсън не се откъсваше от прекрасната млада дама, която беше нарекъл своя съпруга, а Монро не пропусна да отбележи и изпълнената с нежност усмивка, с която Катрин даряваше съпруга си. Тази вечер стана очевидно защо Джейсън не бе извел по-рано това очарователно създание — господата я обсаждаха на тълпи.