Когато започнаха танците, Катрин получи десетки покани. Джейсън не танцуваше. Спираше се и разговаряше с познатите си, но не покани нито една дама. Собственическият му поглед никога не губеше стройната фигура в черно кадифе, въпреки навалицата, изпълнила танцовата площадка.
Монро се опита да използва случая за поверителен разговор. Музиката заглушаваше думите му и ги предпазваше от неканени слушатели.
— Знаете ли, Джейсън — започна привидно небрежно той, — Ливингстън вече се тревожи за хода на преговорите. Френският финансов министър Барбе-Марбоа все още не ни е дал официално потвърждение, че Испания е отстъпила на Франция областта Луизиана. А това означава, че ние не бихме могли да задължим Съединените щати да платят огромната сума от десет милиона долара за територия, която изобщо не принадлежи на продаващите я.
Джейсън изръмжа нещо не особено прилично под носа си, защото в този момент Катрин се понесе по танцовата площадка в прегръдките на шевалие Д’Арси. Остави Монро сам и се затича да отнеме жена си от обятията на убиеца. Никой, който наблюдаваше младата семейна двойка, не би могъл да се усъмни, че двамата са щастливи един с друг.
Катрин се наслаждаваше на прекрасната вечер. Това беше първият й бал, а Джейсън се показваше откъм най-добрата си страна. За късната вечеря избра малка масичка, на която двамата бяха сами, и започна да я ухажва по всички правила на приличието. Сякаш се бяха запознали едва вчера. Макар и плахо, тя взе участие във флирта. Удаде й се да намери сполучливи отговори и на най-смешните му комплименти и на няколко пъти гостите се обърнаха към тях, изненадани от високия му смях. Дълбоко в очите му святкаше обезпокоителна искра. Сърцето й биеше като лудо и тя беше сигурна, че Джейсън е забелязал пулсиращата вена на врата й.
Отдавна беше минало полунощ. Катрин и Джейсън тъкмо разговаряха с Монро, когато съдбата сметна, че е време да се намеси. Бяха застанали в близост до голямата врата към антрето, където облечени в ливреи прислужници помагаха на отиващите си да облекат палтата и наметките си.
Гостите все още не се бяха разотишли. Ако Джейсън и Катрин стояха някъде другаде в голямата зала, сигурно нямаше да се стигне до съдбоносната среща.
Катрин, изпълнена с противоречиви чувства, се носеше на вълните на щастието и не забелязваше нищо около себе си. В този миг зад гърба й прозвуча изненадано възклицание. Тя огледа бегло минаващите покрай тях хора и се сепна от смаян женски глас:
— Катрин? Какво, за Бога, правиш тук?
Лицето й побеля като платно. Обърна се рязко и се озова лице в лице с братовчедка си Елизабет. До нея бяха застанали леля Сеси и вуйчо Едуард и я гледаха слисано.
Джейсън също чу думите на Елизабет и веднага прекъсна разговора си с Монро. Обърна се към малката група и с един поглед обхвана ситуацията. Тамара беше застинала на мястото си и се взираше ужасено в Елизабет Маркъм и родителите й, граф и графиня Маунт.
Сеси първа прекъсна надвисналото мълчание:
— Катрин, това е невероятно! Какво правиш тук? Знае ли майка ти, че си тук? Бедната Рейчъл едва не се побърка от страх, а ти… Отдавна знаех, че някой ден ще предизвикаш скандал. И това в нашето семейство! Господи, прилошава ми! Дай ми ароматните соли, Едуард!
Никой не обърна внимание на отчаяния й вик. Злобните искри в очите на Сеси не оставяха и най-малко съмнение, че се наслаждава на неочакваната сцена и няма никакво намерение да падне в несвяст.
— Бихте ли ми обяснили какво означават думите ви, мадам? — намеси се хладно Джейсън.
Сеси потърси по-силни думи, за да изрази възмущението си, но Едуард я изпревари:
— Струва ми се, че по-скоро вие ни дължите обяснение, Севидж. Какво правите с моята племенница в Париж? Майка й едва не умря от нервно сътресение. Бедната жена няма представа какво е станало с дъщеря й!
Той помълча малко и се обърна обвинително към Катрин:
— Как можа да причиниш това на майка си! Изчезна, без да й кажеш нито дума!
Макар и замаян от неочакваното разкритие, Джейсън намери достатъчно сили да проговори:
— Смятам, че е най-добре да се обясним на друго място.
Той се обърна към смаяния Монро и тихо попита дали биха могли да се оттеглят в някоя празна стая. Посланикът побърза да отведе малката група в празното преддверие. Когато вратата се затвори, той се опита да успокои положението:
— Сигурен съм, че става въпрос за недоразумение. Тамара е съпруга на Джейсън!
— Съпруга! — изсъска невярващо Елизабет и хвърли отровен поглед към смълчаната Катрин.
Лицето на графа веднага се проясни.
— Ваша жена? — попита облекчено той.
Джейсън се поколеба само за секунда и решително кимна. Монро отбеляза със снизходителна усмивка: