— За кой ли път се убеждавам, че младият ни приятел има вкус към необичайното. Сключили сте брак тайно, нали?
Джейсън отново кимна.
Сеси обаче не се задоволи с толкова просто обяснение и продължи да рови:
— Добре, но това не е причина да изоставиш майка си, без да й напишеш нито един ред! Толкова ли не можа да й оставиш бележка? Бедната Рейчъл подлуди съседите с истерията си, после вдигна на крак и полицията. Никога не съм преживявала такъв ужас! Естествено отново тръгнаха приказки за времето, което прекара при циганите. Цял Лондон говори за теб. За Бога, Катрин, не можеш ли поне веднъж да се държиш като нормалните хора? Никой в семейството ни не си позволява подобни скандали. Мога само да се радвам, че бедният ти баща не доживя този позор.
Монро, който беше твърдо решен да предотврати скандала, се намеси дипломатично:
— Уверен съм, че Тамара… тоест Катрин, вече е писала на майка си. Има доста време, откак напуснахте Англия, нали? Майката на Тамара със сигурност ще се радва, че дъщеря й се е свързала с толкова блестящ мъж.
— Името й не е Тамара — изфуча ядосано Елизабет. — Казва се Катрин! Лейди Катрин Тримейн!
Неприкритата омраза в думите на Елизабет затвори устата дори на такъв опитен дипломат като Монро. Графът, който досега не беше забелязал враждебността на дамите, също реши да предотврати по-нататъшния спор. Знаеше, че Сеси и Елизабет хранеха надежди да отведат Джейсън пред олтара. Именно това беше причината да го завлекат чак в Париж. Беше се съгласил с тях, но нямаше да търпи невъзпитанието им.
— Стига толкова! — проговори строго той. — Ако все още не си писала на Рейчъл, Катрин, направи го незабавно. А вие, Севидж, ми кажете в кой хотел сте отседнали; утре ще ви посетя, за да обсъдим създалото се положение.
— Какво има за обсъждане? — попита с каменно лице Джейсън.
Само Катрин усещаше какъв луд гняв се крие зад външната му неподвижност.
— Разбира се, че трябва да обсъдим някои неща — настоя спокойно графът. — Катрин е заможна млада дама и като неин настойник, аз съм отговорен за запазване на приличието.
В продължение на един дълъг миг зелените очи на Джейсън се впиха в лицето на Катрин. Нямаше как да не забележи бледите бузи и побелелите устни, но дори това не успя да го настрои по-примирително. Тази жена не преставаше да го прави на глупак! Катрин прочете в този поглед края на надеждите си. Никога нямаше да може да му обясни случилото се! Събра цялата си сила и се обърна умолително към чичо си:
— Това наистина не е нужно, чичо. Вече сме женени, а финансовите въпроси обикновено се уреждат предварително. Нека всичко остане, както си е!
Джейсън стисна с такава сила ръката й, че тя едва не изпищя от болка.
— Недей така, скъпа! — проговори подигравателно той. — Чичо ти има право да се увери, че всичко е законно и приличието е било запазено във всяко едно отношение. — Той буквално изплю думата „приличие“ и й се усмихна по начин, който за всички останали изглеждаше нежен, но Катрин веднага усети едва прикриваната му ярост.
Елизабет вече не можеше да се сдържа.
— Колко трогателно! — изфуча тя. — Я ми кажи, Катрин, трудно ли ти беше да уредиш тази уж случайна среща в циганския лагер? Знаех си аз, че майка ти е голяма хитруша! Кой иначе би те взел за жена? Какъв късмет, че Джейсън е чужденец и няма представа за историята ти, мръсна циганко!
Избухването на Елизабет бе последвано от шокирано мълчание. Думите на Джейсън прорязаха тишината като чупещ се лед:
— Лъжеш се, Елизабет. Знаех всичко за миналото на Катрин.
Очите на младата жена се разшириха в безгранично учудване. Джейсън продължи спокойно, без да изпуска от поглед искрящите от злоба очи на бившата си любовница:
— Аманда Харис ми разказа всичко още след пристигането ми в Лондон. — Той се поколеба за миг и обясни: — Би могло да се каже, че именно тези странни обстоятелства ме направиха любопитен и привлякоха вниманието ми. Предупреждавам те сериозно, Елизабет. Няма да търпя подобно отношение към съпругата си. Никога вече не си позволявай да се обръщаш към нея по този начин. Най-приятелски те съветвам за в бъдеще да си държиш езика зад зъбите.
Лорд Маунт, който беше ужасно засегнат от злобното избухване на дъщеря си, побърза да се намеси:
— Е, вече можем да изключим подозрението, че Джейсън е бил заблуден. Стана късно, затова предлагам да отложим дискусията за утре. Смятам, че ще намерим изход от положението.
Монро вече си бе създал унищожителна преценка за Елизабет и Сеси и проговори тихо към графа:
— Ще придружа дамите ви в залата. Нека почакат там, докато Джейсън ви даде адреса си и отговори на въпросите ви.