Елизабет отвори уста да протестира, но преди да е успяла да се огледа, двете с майка й бяха изведени навън с подчертана учтивост.
Когато излязоха, Едуард Тримейн стана малко по-достъпен. Той се усмихна примирено на племенницата си и заговори:
— Скъпа моя Катрин, няма ли най-после да престанеш с лудориите си? Няма да те разпитвам повече, защото виждам, че си уморена, пък и стореното не може да се върне. Само не разбирам защо е трябвало да се ожените тайно. Рейчъл със сигурност нямаше да има нищо против, аз също. Защо не дойде при нас, за да ни обясниш всичко?
Като забеляза колко наранен е чичо й, Катрин не можа да се сдържи и избухна в плач. Прехапа устни, потискайки с мъка желанието да се хвърли на врата му и да му разкаже цялата ужасна история от началото до края. Тримейн напразно чакаше отговор. Видя сълзите й, въздъхна дълбоко и се обърна към неподвижния мъж до нея.
— Къде да ви намеря? Ще дойда рано следобед, ако ви е удобно.
Джейсън каза името на хотела и двамата се споразумяха да се срещнат в два часа. Тримейн се сбогува с нежна целувка по бузата на Катрин.
Малкото помещение се изпълни с гнетящо, обвинително мълчание. Катрин разбра, че тя трябва да започне, и проговори с безизразен глас:
— Никога нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала истината.
— Трябваше поне да се опиташ! — изсъска той. — Всичко друго беше по-добро, отколкото да ме оставиш да вярвам, че си най-обикновена циганка, която си търси богат покровител! Mon Dieu! Ето че паднахме в капана!
Катрин понечи да каже нещо за свое оправдание, но Джейсън изръмжа:
— Нито дума повече! Иначе ей сега ще ти извия врата! Мълчи и не прави нищо!
В този момент се върна Монро и Джейсън му благодари, че е успял да се справи с неприятната сцена. Няколко минути двамата разговаряха за незначителни неща; после Джейсън взе Катрин под ръка и се сбогува. Въпреки парещото си любопитство, Монро почти се зарадва на тръгването им.
Без да каже нито дума, Катрин се скри в спалнята си, надявайки се, че Джейсън ще отложи голямото обяснение поне до утре сутринта. Ала тъкмо когато се отпусна в леглото си, бледа като платно, свързващата врата се отвори с трясък и той нахлу в спалнята.
Беше съблякъл зеления кадифен жакет, бялата копринена риза с дантелени маншети и яка беше отворена чак до пъпа. В едната си ръка стискаше чаша с медноцветна течност и блещукането в зелените му очи вся панически страх в сърцето на Катрин. След завръщането им в хотела беше изпил поне половин бутилка бренди, но не беше пиян. Вдигна чашата си като за наздравица и заговори презрително:
— Пия за здравето на прекрасната си съпруга! Никога не съм предполагал, че малката Тамара е толкова благородно същество. Кажи ми, лейди Катрин — искам просто да задоволя любопитството си, — наистина ли майка ти скрои тази игричка или беше проклета случайност?
— Ти си пиян, Джейсън. Нека поговорим утре — отвърна уморено Катрин.
— Не биваше да казва точно това. — Подигравката изчезна от лицето му и той пристъпи със сковани крачки напред.
— Аха, значи искаш да почакаме, докато чичо ти ме разпита най-подробно! — Сграбчи крехките й рамене и я разтърси с все сила.
Катрин го блъсна и се изправи.
— Както искаш, Джейсън! Ще ти кажа цялата истина. Майка ми не е жена, която крои подли интриги, аз също не съм искала да стана твоя любовница. Виновна е единствено животинската ти похот! Аз не съм се изнасилила сама, нито те последвах доброволно във Франция. Всичко това тежи само на твоята съвест, скъпи ми съпруже!
Гневните й слова се изляха отгоре му като кофа със студена вода. Двамата се гледаха мълчаливо и времето сякаш спря. Внезапно Джейсън приседна на леглото, загледа се с празни очи в небесносиния балдахин и заговори едва чуто:
— Може би прецених неправилно положението. Може би вината е моя. Но след като забеляза, че си привлякла вниманието ми, защо продължи да играеш ролята на малката циганка? От първия ден знаеше, че те искам! Защо мълча, по дяволите?
— Щеше ли да ми повярваш? — попита тихо тя.
— Не, вероятно не — призна той.
— Не се ли срамуваш от онова, което си извършил? — попита отново тя.
— Не особено. Какво толкова съм сторил — освен, че се ожених тайно! На всичкото отгоре за възхитителна млада дама от най-доброто общество. Аз също съм от добър род, така че всичко е наред.
— Но ние не сме женени — възрази намръщено Катрин.
Джейсън бавно обърна глава към нея.
— Вярно е, сладкото ми, малко котенце — отвърна със заплашителна усмивка той. — Но утре по същото време ще бъдем.
Катрин го изгледа с разширени от ужас очи. Кръвта се отдръпна от лицето й.