— Не говориш сериозно, нали? Та ти изобщо не ме искаш.
— Права си, лейди Катрин. Но след сцената на бала вече нямам друг избор. Бъди уверена, че съм решен да те направя своя жена.
Загубила ума и дума, тя изплака:
— Но ние… Ние изобщо не се обичаме, — дори не можем да се търпим! Няма да стана твоя жена. Не бих могла да го понеса. Не и при тези обстоятелства.
Джейсън я натисна да седне, надигна се на лакът и я изгледа с искрящи от злоба очи.
— Какво общо има бракът с любовта? Трябва да се оженим и ще го направим. Леля ти вече намекна, че скандалите те забавляват, но аз не мога да ги понасям. Не желая да ме заклеймят като свиня и похитител на благородни млади дами. В никакъв случай!
— Не искам да се омъжа за теб! — изплака гневно Катрин.
— Нямаш никаква възможност за избор, също както и аз. Вече сме оковани във веригите на брака. Ако не се венчаем веднага, ще избухне грандиозен скандал. Как мислиш, дали Елизабет и майка й ще си замълчат?
Катрин не можа да възрази. Той беше прав. Прозрението се стовари върху й като смъртна присъда. Щеше да се обвърже завинаги с мъж, който я мрази и презира! Как можа прекрасната вечер да свърши по толкова ужасен начин? Край на надеждата, че се течение на времето двамата с Джейсън биха могли да загладят противоречията помежду си! Той никога нямаше да й прости принудителния брак, защото не проумяваше, че вината е само негова.
Лицето на Катрин отразяваше като в огледало измъчващите я мисли и макар че Джейсън не разбра докрай какво ставаше в главата й, изразът на безутешност в сините очи беше повече от ясен. Макар да не беше очаквал, че тя ще подскочи от радост след предложението му за женитба, отчаянието й го разтърси до дън душа. Той беше човекът, принуден да се обвърже до края на живота си с една нахална малка вещица! Тя получаваше безкрайно богат мъж, а се правеше на нещастна!
— Не отговори на въпроса ми. Вярваш ли, че леля ти и братовчедка ти ще се задоволят с тазвечершното представление?
— Няма нужда да отговарям — прошепна едва чуто Катрин. — Ще им достави огромно удоволствие да го разпространят по цял свят.
— Видя ли! Значи, си съгласна, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро? — Джейсън седна в леглото и продължи с леден глас: — Надявам се, че до утре вечер всичко ще бъде уредено. — После стана и тръгна към вратата.
— Джейсън — спря го гласът на Катрин, — тогава ще бъдем наистина женени, така ли? Исках да кажа, и пред закона?
Мъжът се обърна като ужилен и изфуча:
— Няма за какво да се тревожиш, лейди Катрин! Аз не използвам твоите дребни трикове. Разбира се, че ще сме законни съпрузи.
— Престани! — изкрещя извън себе си Катрин. — Не исках да кажа това. Искам само да знам какво ще стане с мен. Все пак става въпрос за моя живот! Ти не си единственият, който се жени против волята си! Или забрави, че съм тук само защото ме взе насила?
— Права си, скъпа моя — проговори заплашително Джейсън. — Но не си въобразявай, че си невинно ангелче. След като ще се свържем в свещен брак, мисля, че би могла да ми кажеш какво търсеше в сандъка с вещите ми, когато бяхме в странноприемницата. Не съм го забравил, повярвай, също както и връзката ти с Пендълтън.
21
Тази забележка засегна болезнено Катрин. Сякаш я заляха със студена вода. Отдавна беше прогонила от ума си странния интерес на Пендълтън към въображаемата карта на съкровището, както и шантажа, към който беше прибягнал, за да я принуди да претърси вещите на Джейсън. Смутена от яда, който беше прозвучал в думите му, тя не усети, че внезапното избухване бе предизвикано преди всичко от ревност.
Беше късно, тя беше уморена до смърт, освен това не дължеше лоялност на Клив — дори напротив! Колебливо, търсейки думите, тя разказа на Джейсън цялата истина; не премълча дори заплахите на Пендълтън да си отмъсти на майка й. Когато свърши, вдигна очи от килима и в гласа й прозвуча нещо от старата дързост:
— Това е всичко, което знам, а ако не ми вярваш, не мога да променя нищо.
— Успокой се, котенце — не съм казал, че не ти вярвам. Само съм безкрайно учуден. Пендълтън не е глупак и няма да тръгне след съкровища, които съществуват само във въображението на някои хора. Може пък да ме е сбъркал с някого другиго. Сигурна ли си, че е търсил само картата, нищо друго?
— Каза, че имаш карта на някаква местност… Не, почакай! Клив каза, че картата вероятно е у теб. Ако не я намеря в странноприемницата, той щял да претърси лондонското ти жилище.
Джейсън видимо се напрегна.
— Какво точно ти каза — че е претърсил квартирата ми или че тепърва ще се заеме с нея?