Смаяна от внезапния му интерес, Катрин вдигна очи.
— Не мога да си спомня точно — прошепна замислено тя. — Но смятам, че все още не беше търсил в Лондон. Сигурно щеше да го направи, ако аз не намерех нищо.
Джейсън я изгледа с отсъстващ вид и излезе от салона. Вече беше повярвал, че е разрешил загадката около човека, когото беше убил в лондонското си жилище, но ако Катрин — отсега нататък трябваше да я нарича с истинското й име — беше казала истината, Пендълтън нямаше нищо общо с претърсването. А той й вярваше.
През тази нощ и двамата не можаха да затворят очи. Отвратителната сцена в къщата на Монро ги преследваше през цялата време. Едва когато през завесите се промъкнаха първите утринни лъчи, Катрин потъна в неспокойна дрямка.
Джейсън вече беше станал. Никой не биваше да открие истинската дата на тайната женитба. Най-добре беше да обиколи селцата около Париж. И действително, той скоро намери един добродушен и дискретен кмет, който изяви готовност да запише брака им в гражданския си регистър. Джейсън го възнагради щедро и кметът обеща, че още същия ден ще изготви всички необходими документи.
Върна се в Париж тъкмо навреме, за да отмие от тялото си миризмата на кон и да се преоблече. Беше време за разговора с лорд Маунт.
През цялото време Катрин не каза нито дума и чичо й приписа тъмните кръгове под очите й на изтощителната бална нощ, а може би и на разкаянието, че бе постъпила жестоко с майка си.
Срещата мина много по-приятно, отколкото се очакваше. Джейсън предложи начин за уреждане на финансовите въпроси, който извънредно много задоволи графа. Самият Джейсън беше решен да доведе нещата докрай и говореше с хладна деловитост. Само Катрин остана недоволна — не от парите, който й приписа Джейсън, а от лекотата, с която я бяха продали.
Чичо й изглежда се тревожеше повече от финансовото страна на въпроса и никак не се интересуваше от чувствата й. Ала после й хрумна, че графът е убеден в любовта й към Джейсън — нали беше избягала с него!
Лорд Маунт едва бе излязъл от хотела, когато Джейсън се обърна към Катрин:
— Уговорих се с един селски кмет за тази вечер. Той се показа склонен да не обърне внимание на бързината, с която сме решили да се оженим, и ще се погрижи да изготви всички документи. Не се тревожи, скъпа моя лейди Катрин, след няколко часа ще станеш напълно законно мадам Севидж!
— Кога тръгваме?
— Защо? Само не ми казвай, че си направила бърза поръчка на венчална рокля при мадам Елоиз!
— Исках само да знам кога да бъда готова. Но както виждам, ти си в ужасно настроение. Уведоми ме, щом благоволиш да се приготвиш.
Тя се обърна и тръгна да излезе, но Джейсън улови ръката й.
— Прощавай — помоли уморено той. — Ситуацията и без това е неприятна и не искам да я усложнявам още повече с лошото си настроение. Ще се радвам, ако си готова след час. Ще ида да поръчам каретата.
Вечерният здрач вече се спускаше над града, когато новобрачните излязоха от кметството. Всичко беше свършено — двамата бяха встъпили в законен брак. Катрин се взираше унесено в тежкия златен пръстен, който Джейсън беше поставил на пръста й. Струваше й се невероятно, че малкото думи, произнесени с монотонен глас от някакъв селски кмет, ги бяха направили мъж и жена. Никога не си беше мечтала за голяма и тържествена сватба, но все пак й се искаше това важно събитие в живота й да бе протекло малко по-различно.
— Наистина ли е толкова страшно да си омъжена за мен? — попита меко Джейсън и Катрин се стресна. Гласът й прозвуча едва чуто:
— Та ние почти не се познаваме, освен това непрекъснато се караме. Как бихме могли да бъдем щастливи заедно?
— Трябва малко да се понапрегнем и всичко ще бъде наред. Вече сме мъж и жена и не можем да го променим. Може би някой ден ще бъдем ако не щастливи, то поне доволни.
Тя не отговори нищо и Джейсън попита:
— Не мислиш ли и ти така?
Катрин едва удържаше сълзите си.
— Да, знам, че си прав — отговори с треперещ глас тя. — По-късно ще гледаме на миналото с други очи. Исках само… — Тя не можа да продължи. Макар че напрегна всичките си сили, от гърдите й се изтръгна задавено хълцане. Джейсън беше трогнат до дън душа. Неволно протегна ръце и я привлече в прегръдките си.
Неочакваната му нежност преля чашата и Катрин се разтърси от плач. Седмици наред беше сдържала сълзите си и сега сякаш нещо в нея се отприщи. Усети как устните на Джейсън милват косите й, чу утешителните му думи. След известно време се успокои и скри лице на гърдите му.
Джейсън извади носната си кърпа и грижливо попи сълзите й. Тя вдигна към него мокрите си очи и дъхът му спря. Господи, колко е красива, каза си неволно той. Нависналите по дългите ресници блестящи капчици и меките, треперещи устни бяха най-прекрасното нещо, което беше виждал досега. Лицето му неволно се сведе към нейното. Думите сами идваха на устата му: