Докосването му разпали неподозирани пламъци в тялото й. Ръцете и устните му й доставяха все нови и нови удоволствия и тя надаваше кратки, сладостни викове. Когато беше готова да изкрещи от зейналата в тялото й празнота, той проникна бавно и внимателно в утробата й.
Движенията му предизвикаха неизпитвана досега сладка болка. Юмручетата й барабаняха по гърба му, неумелите движения на хълбоците й разпалваха страстта му, тласъците му ставаха все, по-бързи и по-силни. Катрин сякаш препускаше през тъмен тунел и когато достигна края му, бе отнесена на вълната на чувственото удоволствие. Тялото й се разтърси от силни тръпки и в същия миг Джейсън достигна върха на изживяването си.
Мина много време, преди Катрин да се върне в действителността. Тя се сгуши благодарно в обятията му, докато ръцете и устните му продължаваха да милват тялото й.
През цялата нощ той отново и отново я довеждаше до края на поносимостта, преди да я вземе. Макар и в полусън, двамата не се отделяха един от друг и всеки път Катрин се устремяваше тръпнеща към него. Само веднъж му отказа — когато тъмната му глава понечи да последва ръката му между бедрата й, тя се стресна и изплака:
— Не, недей, моля те!
— Няма нищо — прошепна успокояващо той. — Друг път ще ти покажа, че между мъжа и жената няма тайни места. Тази нощ беше толкова усърдна ученичка, скъпа моя, та ме накара да забравя, че си почти девственица. — Той я целуна и под нежните му ръце тя забрави уплахата и тревогите си.
След няколко часа Катрин се събуди и смаяно установи, че се намира в собствената си спалня. До нея нямаше никой. Изгледа смутено добре познатите завеси пред леглото, а когато събитията от изминалата нощ оживяха в съзнанието й, лицето й пламна от срам и тя се сгуши като дете във възглавниците. Едва сега си припомни, че на разсъмване Джейсън я бе пренесъл в спалнята й. Беше я целунал по челото и бе прошепнал:
— Ако останеш в леглото ми, няма да те пусна цял ден! Ти ме изгаряш като огън и никога няма да ти се наситя.
Споменът я накара да се засрами още повече. Мъчителните мисли отново обсебиха ума и. Нито веднъж през тази дълга любовна нощ Джейсън не бе заговорил за любов…
Катрин наметна един халат и влезе в малкия салон, потънала в мислите си. Не посмя да се яви пред очите му и реши, че е по-добре да поязди. Може би свежият утринен въздух щеше да я успокои и да внесе малко ред в развълнуваната й душа. Понечи да позвъни за Жана, когато до ушите й достигна пронизителният глас на братовчедка й Елизабет. Свързващата врата беше открехната и гневният женски глас беше повече от ясен. Макар и треперейки с цялото си тяло, Катрин се приближи до вратата и се вслуша внимателно.
— Как можа да го направиш! Нима нашата любов не означаваше нищо за теб? Как можа да прекараш цялата нощ с мен и още на сутринта да хукнеш при нея?
— Мисля, че вече сме обсъждали тази тема, Елизабет. Онова, което правихме двамата с теб, нямаше нищо общо с любовта! Не отричам, че ми беше приятно да те любя, но кой мъж би имал силата да ти откаже? Никога не съм се преструвал, че изпитвам към теб нещо повече от физическо желание.
Глесът му беше студен като лед. Катрин замръзна на мястото си; думите му безжалостно разрушиха и последната й надежда, че означава за него нещо повече от приятна партньорка в леглото.
— Обичаш ли я? — попита Елизабет.
— Не ставай смешна! Току-що ти обясних, че не обичам нито една жена — отговори сърдито Джейсън, който се стараеше да се отърве колкото се може по-скоро от неканената посетителка.
Без да обръща внимание на думите му, Елизабет изкрещя:
— Защо тогава се ожени за нея?
— Защото беше време да предприема тази важна стъпка — обясни делово Джейсън. — Имам нужда от син, който да наследи имотите ми.
— Аз също можех да ти дам този син! — изплака драматично Елизабет.
— Не е така — отговори безмилостно той. — С Катрин мога да бъда сигурен, че децата наистина са мои, а не са произлезли от семето на последния ти любовник.
Катрин чу възмутен вик и шум от силна плесница. След малко прозвуча спокойният глас на Джейсън:
— Добре, заслужих си го. А сега ми позволи да ти напомня, че се появи в апартамента ми неканена. Изобщо не те засяга защо съм се оженил за братовчедка ти. Вече каза достатъчно, затова е най-добре да се сбогуваш.
— Никога няма да ти простя това! — изсъска вбесено Елизабет. — Да видим какво ще каже жена ти, като узнае, че възнамеряваш да я използваш само като кобила за разплод!
— Въпросът ти е излишен, скъпа моя. Махни се оттук и ако ти е мил животът, остави жена ми на мира. — Откритата заплаха бе последвана от ледено мълчание. След малко Катрин чу трясък на затваряща се врата.