Джейсън беше достатъчно добре възпитан, за да изобрази съкрушено лице.
— Никога! — изръмжа той. — Сигурно трябва да ти се извиня за лошото си настроение. Тази женитба ме обърка напълно.
Да види племенника си скромен като обикновен смъртен — това вече беше нещо ново! Дукът побърза да скрие ироничната си усмивка и успокояващо промълви:
— С обичайната си арогантност ти сигурно вече си казал на лейди Тримейн да ме уведоми, ако жена ти все пак се върне и Лейчестършир?
Джейсън кимна в знак на съгласие.
— Добре, ще направя всичко, което е по силите ми. Щом узная и най-дребната подробност, ще ти пиша. Надявам се, че ще ме уведомиш кога потегляш обратно за Америка.
— Ако не я намеря до края на преговорите, сигурно ще се върна още веднъж в Англия.
Роксбъри се приведе малко напред и изгледа пронизващо племенника си.
— Не ти го препоръчвам — проговори с необичайна настойчивост той. — В твой собствен интерес е да напуснеш Франция най-късно до средата на май. Най-добре е да се махнеш окончателно от Европа. В Англия не можеш да направиш нищо, което не бих могъл да свърша и аз. Достатъчно ясно ли се изразих?
Джейсън подсвирна тихо през зъби.
— Искаш да кажеш, че през втората половина на май Англия ще нападне Наполеон?
— Не съм казал нищо подобно — отговори дукът, но в сивите му очи проблесна недвусмислено предупреждение.
23
Преди да се върне във Франция, Джейсън имаше да уреди още нещо. Потегли право към дома на Клив Пендълтън.
Избута настрана слугата, който му отвори вратата, и влезе неканен в дневната.
Пендълтън, който все още носеше ръката си в стегната черна превръзка, се бе излегнал лениво на дивана; на масичката до него беше оставена бутилка портвайн. Когато Джейсън нахлу като ураган в стаята, той скочи като ужилен и изсъска:
— Кой ви пусна да влезете? Нямам какво да ви кажа!
Джейсън го сграбчи за реверите и го издърпа да стане.
— Аз обаче имам! Приемете го като приятелско предупреждение! Никога вече не смейте да заплашвате Катрин! А ако причините и най-малка неприятност на Рейчъл Тримейн, аз лично ще ви разбия черепа!
Клив се изтръгна от яката му хватка и изпъшка:
— Значи онази мръсница ме е издала! Така ми се пада! Трябваше да знам, че от нея не може да се очаква нищо добро. Проклети жени! Никога не правят онова, което им се казва?
Джейсън пристъпи напред и стисна ръце в юмруци.
— Пендълтън! Междувременно Катрин стана моя съпруга! Ако чуя от устата ви само една лоша дума, тежко ви! Следващия път няма да се прицеля в рамото, а точно в сърцето ви!
— Наистина ли се оженихте за нея? — изкрещя Клив със странен блясък в черните си очи. После се отпусна в едно кресло и от устата му се изтръгна грозен смях. — Ама че връзка: циганската лейди и кавалерът от девствените гори на Луизиана! Много си подхождате, дума да няма!
— Може да сте прав — отвърна невъзмутимо Джейсън. — Но ви предупреждавам, че няма да търпя обиди по адрес на съпругата си. И не намеквайте за близките си отношения с Катрин!
— Искате да кажете, че ми е била любовница?
— Спестете си лъжите! Катрин никога не ви е била любовница, макар че и вие, и старата циганка, много държахте да ме убедите, в противното!
— Исках да я направя своя жена — промърмори дрезгаво Клив. — Вие и Катрин — двете най-големи грешки в живота ми! — В погледа му имаше неприкрита омраза. — Тъй като нямаме свидетели, ще ви кажа открито, че двамата жалки глупаци, които онази нощ не успяха да ви убият, бяха изпратени от мен. Аз им платих! С Катрин имах същия неуспех. Трябваше и тя, и брат й да изчезнат завинаги още когато бяха деца, но проклетите цигани не спазиха уговорката ни. За всичко е виновна оная старица, Рейна!
Джейсън усети, че трепери с цялото си тяло.
— Нима твърдите, че вие сте заповядали да отвлекат Катрин? Защо сте го направили, за Бога?
Клив го удостои с презрителен поглед.
— За пари, за какво друго? Аз бях любимец на стария ърл, докато на бял свят се появи онова малко зверче. Господи, как само я мразех! Той щеше да ми завещае цялото си богатство, ако не се бе оженил за онази бледа, слаба Рейчъл и не беше й направил дете. Всичко щеше да бъде мое!
Джейсън не можа да се удържи. Грабна го и го запрати като чувал към стената.
Клив беше безпомощен срещу юмруците на силния американец, който освен това беше побеснял от гняв. Ослепял и оглушал от дива ярост, Джейсън не виждаше и не чуваше нищо. Спря едва когато усети, че човекът под него е само жалка окървавена купчина.
— Гадини като вас трябва да се мачкат безмилостно! — проговори тихо той. — И ще направя точно това, ако още веднъж се изпречите на пътя ми! — Изпълнен с отвращение както от собственото си избухване, така и от подлостта на Клив, той изскочи от стаята с разкривено от болка лице.